ПОКАЙТЕ СЕ!!!!….АЛЧНИ мишлета….няма да е все така!!!!

Пандемиите и нравственият упадък са достатъчно сериозна причина, човешките общества, независимо каква религия изповядват, да се интересуват от два термина – Апокалипсис и Армагедон. За много хора тези имена са синомими, но всъщност са различни по съдържание, макар и взаимосвързани понятия. Краят на света е събитие, назовано Апокалипсис, а Армагедон е мястото, където ще се проведе Голямата битка между Бог и Сатаната.

Фрагмент от фреската на „Страшният съд“ на Микеланджело

Но къде се намира това място? – се питат мнозина. Географската карта на съвременния свят днес е толкова различна от описанията от времето на свещените книги, че ние наистина само можем да гадаем, къде са тези библейски местности.

Думата Αποκάλυψις в превод от гръцки има няколко значения: „разкриване“, „смъкване на завеса“, „откровение“. Споменава се и се използва в религиозните текстове, откъдето идва всъщност и самото наименование.

Откровението на апостол Йоан в Новия завет, старо здание

Терминът се използва често още в апокрифите от началото на първото хилядолетие пр. Христа. В Стария завет подобни по жанр откъси и големи пасажи има в книгите на пророците Исая, Йезекиил, Даниил и др. В канона на Новия завет е включен „Апокалипсисът“ на апостол Йоан Богослов – „Откровение на Йоан“. Сред новозаветните апокалипсиси са също така „Апокалипсис на Петър“, „Апокалипсис на Павел“ и др.

А какво е Армагедон? (на гръцки: αρμαγεδδων). Място. Място, на което ще се проведе последната битка между Господ и Сатаната.  Армагедон е също така и наименованието на апокалиптичната катастрофа, която ще доведе до Апокалипсиса, или иначе казано, до Края на света. Темата е интересувала още древните маи. На 20.02. 2022 г. според маите бе „огледалната дата“ с 5 двойки, която дава началото на свършека на света и раждането на нова раса на Земята. По темата е говорил много и българският духовен учител Петър Дънов, наричан на Изток Бейнса Дуно.

За Антихриста, наречен така неслучайно в нашата религия – като Анти Христос, се говори в „Откровение“ на апостол Йоан. Но какво още откриваме в свещените книги по въпроса за Армагедон и Апокалипсиса? – Според езиковеди названието Армагедон произлиза от иврит, и се произнася като Хар Мегидо, което означава „Хълмът Мегидо“. Наименованието е едновременно буквално, и символично място на Последната битка.

Има ли реално такова място?

Има древен търговски път и град Мегидо, разположени в северната част на днешен Израел. Някога там е минавал главният търговски път между Дамаск и Египет. През 50-вековната си история това място многократно е ставало жертва на завоеватели и природни бедствия. Според някои учени, именно многократните земетресения, засегнали Мегидо, може да са вдъхновили видението за разрушителен Апокалипсис в Откровението на Йоан. Откриваме описани такива видения, обаче, и от старозаветния пророк Даниил.

„И южният цар ще се разсвирепее, и като излезе ще се бие с него – със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка.“ (Даниил 11:11)

„Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят, до края на времето; защото и то ще стане в определеното време.“ (Даниил 11:35)

„И царят (северният цар) ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, додето се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни.“ (11:36) „И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита никакъв бог; защото ще направи себе си на по-велик от всички тях.“ (11:37)

Но какво се случва накрая? – Страшен съд, Антихриста е победен и хвърлен в огнено езеро.

Апостол Йоан получава своите видения на о-в Патмос (картина на олтар) от Ханс Мемлинг

В „Откровение“ на апостол Йоан пише: „След това видях небето отворено, и ето, бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва с правда.“ (Откровение 19:11)

Старият завет изобилства от още такива описания: „Защото, ето, Господ ще дойде с огън, И колесниците Му ще бъде като вихрушка, За да излее гнева Си с ярост, И изобличението Си с огнени пламъци, Защото с огън и с ножа Си Ще се съди Господ  всяка твар; И убитите от Господа ще бъдат много. (Исая 66:15)

Такова описание имаме и в записаните от ученици на Дънов негови предсказания.

На 30-и юни 1998-а година се състоя премиерата на филма „Армагедон“ на режисьора Майкъл Бей, с Брус Уилис и Бен Афлек в главните роли. Филмът още повече задвижи въображението на миряни и любители на езотериката и фантастиката. Неслучайно филмът получи и множество отличия – няколко номинации за Наградите на Американската филмова академия – за звук, монтаж, песен и ефекти; грабна и наградата „Сатурн“ за най-добър научнофантастичен филм, както и наградите за най-добър режисьор и най-добри костюми.

Но да не забравяме, че 20 години преди Майкъл Бей, големият Франсис Форд Копола създаде „Апокалипсис сега“, в който Краят на света се асоциира с война със съвременни технически и бойни средства. След тези две ленти се появиха и много други филми, които запалиха още повече интереса по темата и към „заровената“ в свещените книги тайна за Свършека на света, която съвременните сценаристи и режисьори  интерпретират по различен начин. Появи се и 3D филм, в който „оживява“ представата за Второто пришествие на Христос на земята и Страшния съд над човеците.

Учени и богослови от юдаизма, християнството и исляма се опитват да създадат единна представа за Великия последен ден, в който според нашата религия всички – и живи и мъртви, ще се явят пред Страшния съд. Темата е била любима за много художници. Сред тях можем да отличим фреските „Страшният съд“ на Марчело Венусти и на Микеланджело.

Защо хората все повече любопитстват по този въпрос? – Според много прорицатели ние живеем във времената, описани от Йоан, като предхождащи Второто пришествие на Христос. В множеството образи на масовото съзнание се запечатва един враг – Антихриста, който ще „събере всички земни управници“ за битка с Доброто. Съвременната политика е близък иносказателен образ на това Зло.

„И той ги събра на място, наричано от еврейски Армагедон“, пише в „Откровения“. Но къде е това място Армагедон?

Топоним, или нарицателно за Катастрофата е това име? В началото на 19-и век с този въпрос се занимават както богослови, така и археолози. През 1838-а година американският професор – библеист и географ Едуард Робинсън („Библейски изследвания в Палестина“) пътува през Свещената земя, за да търси съвпадения с описанията на библейските събития от пророците. Методът му бил повече от прост – взел географските названия от Писанията и ги съпоставял със съвременните. Работата, обаче, се оказала трудна, тъй като повечето еврейски наименования вече били заместени от арабски.

Робинсън попада на място с името Телл-ел-Мутеселлим – в превод „Хълмът на господаря“. Според него става въпрос за средище от времето на Соломон, който е управлявал през 10-и век пр. н.е., и също е бил пророк. Робинсън смята, че Соломон е построил град на хълма, и че неговото съвременно название, както вероятно вече се досещате, е Хълмът Мегидо (Хар, или Ар Мегидо, в Стария завет).

През 20-и век други учени, стъпвайки върху написаното от Робинсън, проучват, че на Хълма през 3-ти век пр.н.е. се е случила мащабна катастрофа – вероятно земетресение. То е било възприето от населението като „бич Божи“, предполага Ерик Клайн – професор по древна история и археология. В своите записки Клайн твърди, че събитието се е запечатало дълбоко в народната памет и е било предавано от поколение на поколение сред местното население.

Клайн твърди още, че това място имало „лоша репутация“ – като място, където назад във времето винаги са се случвали злокобни събития и смъртоносни сражения. Няколко американски професори по богословие опонират на Клайн и смятат, че той е направил заключенията си върху недостатъчно на брой доказателства, и че мястото не е там, и дори не става въпрос за едно място, защото според старозаветния цитат катастрофата „ще запълни цялата земя“. В същото време в Писанията има доста препратки към едно място, и местополжението му се посочва като „недалеч от Йерусалим“.

Но къде точно? – По този въпрос има две версии: Едната отвежда към Туку (Текоа) – село, което се намира на 12 километра южно от Витлеем. Според преданията на местните бедуини именно там ще се случат последните за човечеството събития. Другата хипотеза ни отвежда в долината Кедрон в Йерусалим. Тя е разположена близо до мястото, където е станало Възнесението на Христос. Според еврейските послания по този въпрос, Месията (Машиах) ще влезе в Свещения град и първо ще възкреси всички погребани там. Любопитното е, че долината Кедрон отдавна наричат „най-скъпото гробище в света“.

Според представите на мюсюлманите пък, Краят на света няма да се случи в Йерусалим, въпреки че учението за последните времена в исляма много прилича на юдейското и на християнското. В Корана се говори за Киямат – Съдния ден, в който мъртвите ще възкръснат и ще се състои Божественият съд. Но преди това да се случи, в град Дабик, на север от Сирия, ще се състои битка между пророка Иса (Иисус) и Даджал (Сатаната, Антихриста). Според мнението на богослови, тази версия е доста нова. Някои смятат, че се е появила след мащабна битка на Османската империя с мамелюците през 1516-а година.

Едно предание пък казва, че синът на Сатаната ще бъде победен в Лод (Лид), многократно упоменаван в Библията топоним. Древният град е разположен в същия регион, където са се случвали най-съдбоносните събития за юдаизма и християнството, така че „изборът“ му звучи логично?

Що се отнася до споменаването на Сирия, за нея говори и пророчицата Ванга, но в доста по-различен контекст – че ще има Страшен съд, но не и Край на света. Един неин цитат красноречиво навежда на такъв извод: „Няма да има край на света, но когато падне Сирия ще стане страшно!“, казва Ванга. В подобна посока са и предсказанията на Петър Дънов, който казва следното: „Сега човек е половин животно, половин човек, а в бъдеще ще дойде съществото на Шестата раса и ще се съедини с човека, и тогава ще работят двете души заедно. А животното ще бъде слуга. Хората ще живеят по благодат.“ Т.е. няма да има Край на света, а ново и обнадеждаващо Начало.

Очевидно, обаче, че както в старите текстове, така и в по-новите предсказания – навсякъде се говори за някаква катастрофа, която ще промени географски света и вероятно ще послужи за промяна – нещо като духовен катарзис на човечеството. И по-вероятно е да се случи по цялата ни планета, а не на конкретно място.

Някои дори считат, че битката няма да се води на земята, а в небесата. Има цял раздел в богословието, който се нарича Есхатология – учение за Края на света и на човека. Това учение уточнява съдържанието на различните версии и на термините, свързани с Последните времена.

Говори се за Хилядолетно царство – период от 1000 години, в които Христос ще царува отново на Земята. През това време щял да бъде възстановен Израел, а хората ще бъдат преобразени и силно вярващи в Доброто. Този райски период е описан в книгата на Исая, особено в главите 24, 51, 54, 60, 65-66. Второто пришествие е термин, отнасящ се до събитията около възвръщането на Христос на Земята.

Но и тази версия има своите критици. Учението Амиленаризъм отрича хилядолетното царство на Христос на земята, но част от отрицателите на „доброто царство“ приемат, че е възможно такова царство на Небето. Така или иначе, всички спорещи се обединяват около едно – че не става дума за царство в буквален смисъл, а по-скоро за нещо, символизиращо тържеството на Доброто.

И сега идва ред на най-лошото – че до възвръщането на Христос, човечеството ще изпита „седемгодишна Велика скръб“. Някои го свързват с подписването на „договор“ между Антихриста и Израил. А Антихристът е описан като световен лидер, който ще предизвика огромни страдания и преследвания на хора, но в крайна сметка ще бъде победен от Христос и мнозина ще изпитат т.нар. Възхищение.

Някъде между средата и три-четвърти от периода на Великата скръб, духовните човеци ще чакат възвръщането на Христос и ще се чувстват уверени и възхитени от предстоящото Му тържество, след което ще настъпи мир на Земята.