Мегаучението на НАТО „Steаdfast defender 2024“ цели силна и пряка военна заплаха срещу Русия, за да се осуетят очевидните ѝ офанзивни планове в Украйна. Провал в Украйна ще означава край на НАТО
–-
Разбирането, че всички бомбастично обявени украински контраофанзиви са се провалили, въпреки факта, че Колективният Запад вложи в тях всичко, което можеше – оръжия, боеприпаси, „доброволци“, наемници, пари, мощна дипломатическа и политическа подкрепа и тотална пропаганда – относително бързо преминава в нервност и истинска паника. Защо стратезите на НАТО са толкова уплашени от факта, че една страна (Украйна) губи война, в която „Запада“ не участва, а само, както твърди, помага за нейната защита? Защо НАТО се страхува толкова от истината, сякаш от нея зависи неговата съдбата, а не тази на Украйна?
Страхът и паниката не са безпочвени, защото тук Украйна губи само конвенционалната война, а НАТО и Колективният Запад губят две войни, в които инвестираха цялата си мощ и на които измислиха имена – прокси войната, която водеха на гърба на Украйна и тоталната хибридна война с невиждани досега размери. И двете новосъздадени военни стратегии, както прокси, така и хибридната, които бяха предназначени да накарат водещите страни на НАТО да влязат във война „с нулеви загуби“, се провалят и стават неефективни, когато става дума за Русия.
Затова, когато чуваме паническите изявления на чиновниците от НАТО и лидерите на водещите страни от Алианса, че „Русия не трябва да спечели войната в Украйна“, те не се тревожат за Украйна и украинците, а по-скоро за оцеляването на Западния военен пакт, който губи смисъл със загубата на тези войни. Защото, ако не могат да защитят Украйна „от руска агресия“, както описват руската „Специална военна операция“, как ще защитят Западна Европа, пред която се представят като единствените могъщи защитници, на които пряко или косвено таксуват услугите си за защита. Новата ситуация би била донякъде нелепа, ако не беше изключително опасна за световния мир, тъй като американските генерали, които ръководят Алианса, освен катастрофално лошите оценки, които ги доведоха до тази ситуация, сега правят още по-лоши, на които базират бъдещите си планове, които могат да се третират като война. Същността на тези нови „идеи“, основани на погрешни оценки, е, че ако не са успели да спечелят новосъздадените войни, те могат да разширят конвенционалната война в Украйна, чрез военен натиск върху Русия, с мегаучението на силите на НАТО“ Steadfast Defender 2024″.
Те очакват, разбира се, отново погрешно, че демонстрацията на военната мощ на Алианса ще бъде толкова убедителна, че ще стресне Русия и по този начин ще я принуди да спре настъпленито като част от СВО.
„Steаdfast defender 24″ анализатори от световна класа вече наричат “репетиция на войната с Русия“, не без основание, защото това всъщност са маневри, като по-високо ниво на учения, където се симулират операции, които по форма трябва да изглеждат възможно най-близки до реална военна ситуация и действителен конфликт с Русия.
Конфликт с Руската федерация се симулира в почти всички учения на НАТО, като се предполага, че това е внезапна агресия от страна на Русия срещу една или повече страни-членки на Алианса, където също толкова редовно се планират настъпателни операции, въпреки че официално това е отбрана. Учението има както символика, така и ясно послание към Русия – тя е най-голямата след Студената война, в която СССР претърпя поражение, което доведе до разпадането му и прекратяването на Варшавския договор като източен военен съюз, а същото може да се случи и с Русия. Западните съюзници могат да се поддават на подобни инсинуации, но не и Русия, която досега е използвала малък процент от военния си капацитет и възможности. Следователно, ако учението има за цел да сплаши Русия, то е пълен провал, а ако има идеи за конвенционална заплаха за руските територии от страна на НАТО, те са безумни и не подлежат на рационален анализ.
Учението вече започна и обхваща огромна зона, от Северна Америка, през Европа до руските граници и в посока север-юг, от Норвегия до Румъния. Участват 32 държваи-членки на Алианса с 90 000 войници, 50 военноморски кораба, 80 самолета и повече от 1100 бойни машини. Особено опасно и рисковано е, че в учението участва и Молдова, която не е членка на НАТО, и заради Приднестровието, а и не само заради него, може да стане отправна точка на конфликт. Целта на учението, както беше обяснено от генерал Кристофър Каволи, командир на НАТО за Европа, е да се тества отбраната на НАТО срещу Русия и способността за укрепване на евроатлантическото пространство чрез трансатлантическо прехвърляне на сили от Северна Америка към Европа. Целта е това да бъде демонстрация на единство, сила и решителност, както казва генералът, „да защитим един друг, нашите ценности и международния ред, основан на правила“. Вероятно и самият генерал не вярва в това, което говори, защото се готвят да бранят това, което сами унищожиха, пренебрегвайки международните закони и погазвайки всички възможни правила.
Вместо да демонстрира сила, учението вече показва множеството недостатъци на НАТО, които само допълват и без това лошия му имидж, създаден от прокси войната в Украйна. Американската армия не разполага с достатъчно мощ за вертикално маневриране на големи сили, нито за бързо придвижване на големи военни формирования със сложното оборудване. Нямат и достатъчно транспортен капацитет по въздуха, затова се фокусираха върху корабите. Ето защо имаме първата новина от учението, че американски военен кораб е отплавал от американско пристанище, за да прекоси Атлантика в териториалните води на Алианса в Европа. Всъщност транспортирането с кораби и движението на бойни кораби ще се третират като едно от по-малките учения, които съставляват „Steаdfast defender 24“. В реалната ситуация на конфликта между двете световни сили, който се разиграва чрез тези маневри, въпросът е не само кога американските кораби ще стигнат целта си, но дали изобщо ще стигнат като имаме предвид дежурните руски подводници в Атлантическия океан.
Бившият президент Доналд Тръмп имаше идеята за огромно увеличаване на капацитета за въздушен транспорт на американската армия, като условие за закриването на повечето от 800-те американски военни бази по света, като икономически ход, който няма да отслаби военната ефективност на САЩ, защото биха могли бързо да се намесят във всяка точка на планетата. Днес реализацията на подобна стратегия изисква много време и много средства. Сега, що се отнася до внезапна руска атака срещу страна от Алианса (когато се задейства чл. 5 от договора за НАТО, където атака срещу един се третира като атака срещу всички), те разчитат само на съвместна оперативна група VJFT, която наброява само 6000 войници, защото само тя може да бъде разположена за няколко дни във всяка застрашена страна от Алианса.
Поради недостатъците и проблемите има малък шанс НАТО да започне открита агресия срещу Русия, но има големи шансове конфликт да възникне по погрешка поради напрежение и нервност.
Друг основен проблем на Алианса е, че след отварянето на фронт в Близкия изток и с преориентирането на САЩ към други приоритети, те разчитат твърде много на германския военен капацитет, който практически не съществува. Американците теоретично предават управлението на източното крило на НАТО на Германия, с което обаче тя не може да се справи. Този проблем ще бъде ясно видян по време на това учение.
В допълнение към отработването на бързо придвижване и разполагане на силите на източния фланг на Алианса, Германия е част от друго голямо учение, наречено „Квадрига 2024“. С две думи: имат задачи, имат учения, просто не им достигат военни формирования и въоръжение. Въпреки препоръките на САЩ Германия все още не е укрепила армията си. Въпросът е дали ще е възможно при нарастващите вътрешни проблеми, тъй като германците май малко са се опомнили,а техният финансов министър Кристиан Линдер казва, че вече не могат да помогнат на Украйна повече от другите. В момента Германия има по-малко танкове от Сърбия и по време на това учение прехвърля 10-та танкова дивизия в Литва, така че ще бъде по-скоро символично движение на войници с малък брой бойни машини. Между другото, по план в учението участват 12 000 германски войници. И не беше шега, когато черногорският министър на отбраната Драган Крапович казва, чеименно Черна гора укрепва и източното крило на НАТО, като изпраща войници в Латвия и България.
По-скоро ще се окаже, че истинската причина за планирането на това мегаучение е силна и пряка военна заплаха за Русия, за да се осуетят нейните очевидни офанзивни планове в Украйна. Очаква се, че Русия няма да бъде пасивна пред подобни опасни предизвикателства и че трябва да реагира не заради Украйна, а поради колективното заключение, че Руската федерация не трябва да печели, защото е заложена съдбата на Алианса.
Не е трудно да се прецени, че независимо от факта, че руските тактически ядрени оръжия вече са разположени в Беларус, Русия трябва, в съответствие с опасностите, провокирани от това учение, да прехвърли и предислоцира конвенционалните войски адекватно на заплахите. Ако го направи, се очаква да отслаби ударната сила в Украйна и да не може да започне сериозни настъпателни действия, като през това време „Запада“ ще се консолидира, за да предостави на Украйна необходимата помощ от модерни оръжия, боеприпаси, безпилотни самолети, ракетни системи, бронирани машини и всичко, което им липсва. А то им липсва заради все по-тънките доставки. Само американците и англичаните знаят как успяха да заблудят останалите членове на НАТО, дори и тези, които не бяха до вчера, като Швеция и Финландия, и да ги убедят в руската заплаха и руската агресивна опасност. Това със сигурност е най-голямата стратегическа измама на 21 век. В ЕС почти всички им повярваха, в Западните Балкани знаят, че това не е вярно, но за свои интереси наблягат на руската опасност, Унгария не им вярва и се държи така, а останалите от източното крило на НАТО – Румъния, България, Гърция не вярват, но ще направят всичко, което се иска от тях, Турция – не толкова.
Но що се отнася до пряк военен конфликт между Русия и силите на НАТО, той е възможен по границите с Полша и балтийските страни. Ирационални и опасни ходове са възможни поради огромната омраза, която е създадена в тези страни към руския народ, но и защото Украйна се опитва с всички средства да провокира пряк конфликт между НАТО и Русия. Последният подобен опит беше свалянето на руския самолет Ил-76, най-вероятно от американската система за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, тъй като Русия третира страната, доставила оръжието, свалило самолета, като съучастник в терористичния акт.
Любан Каран, полковник от военното разузнаване на бивша Югославия за печат.рс
В.Наков, превод
в опозиция на глупостта
