Инициативни комитети- от кол и въже. Явно, такава е складовата наличност с дупедавци и синекурци в България, щото я виждаме в комитети, само че не революционни, а с колене, изтъркани от метани.
Пълен хорски гювеч, правен „на око“, запечен „до златно“ в народната фурна и поднесен да ни обещава бляскаво бъдеще. Панелистки, певици с удобно политическо минало, композитори и най-обикновени слагачи залагат кариерите си за да получат още малко политическо внимание и време.
Не говоря с имена не от страх, а за да не им правя допълнителна реклама и да не окепазявам историята с имената им. Те са на страната на всяка политическа сила и на всяко правителство впоследствие. Нещатни лакеи и придворни, които щъкат из „дворцовите“ коридори, носейки нощните гърнета на господарите си. И които са готови да погълнат ако трябва, в името на ползите си.
После същите застават пред народа, за да му посочат посоката, в която е добре да гледа. Все едно собствените ни очи са дадени под наем.
Задушавам се от повърнато. Защото това човешко меню не става за ядене, нито за опитване.
Евгени Минчев
в опозиция на глупостта
