Много добър текст на Борислав Цеков!
ПП-ДБ – атавизъм от ерата на глобализма:
„С щедро финансиране от „Америка за България“, започнаха да раздуват пропагандния балон за „новите и почтени реформатори“
Потомците вече не носят псевдонимите от старите досиета, но разполагат с капитала, контактите и влиянието, пренесено от миналото
Всъщност, цялата история по създаването на ПП и сглобяването на коалицията ПП-ДБ беше специална корупционна операция по изпирането и официалното овластяване на част от задкулисните мрежи на Държавна сигурност и комунистическата номенклатура чрез техните отрочета, успешно „продадена“ и поставена под политическия чадър на старата американска администрация. С историческия триумф на президента Доналд Тръмп, който се върна в Белия дом през януари, този политически чадър беше хвърлен в „кръглата папка“ на историята и „къщата от карти“ на ПП-ДБ започна да се разпада. Това е скритата от публичните очи част от политическите и съдебно-криминални казуси около затъналата в клепоткратични сюжети самозвана „демократична общност“.
Предупреждавали сме за нея нееднократно от месец ноември миналата година насам.
Но тепърва ще трябва да се връщаме на тази тема. Длъжни сме да припомняме и анализираме всеки неин детайл, за да не допуснем да се повтори. Защото заради тези хора и среди, бяха пропилени цели десет години от живота на България. От нашия живот. В безвремие, лъжи и овластена некадърност.
Когато самозваната „демократична общност” изостави поредния бранд, който дискредитира, „Реформаторски блок”, и за пореден път се пребоядиса – този път като ПП-ДБ, те съчетаха своята налудничава претенция, че са монополен изразител на либералната демокрация и антикорупционната политика, с още по-нелепата претенция, че били приносители на нов морал в управлението. Истината обаче, както сме констатирали неведнъж, беше далеч по-прозаична – ПП-ДБ не беше носител на морал, а на циничен клиентелизъм; не беше реформаторски фактор, а генератор на реставрация.
Порочното зачатие на тази котерия е продукт на мрежите на стария режим, преформатирани в нова опаковка – мрежи на олигархичен капитал, зависимости от чужди донори и от преопаковани структури на бившата Държавна сигурност. Те смениха езика, но запазиха същността – едно капсулирано и дори фанатизирано политическо малцинство, което чрез контрол върху редица възлови медийни канали, върху НПО-сектора и чрез активната намеса на ancien regime на неолибералните глобалисти – Обама и Байдън, се окопаха в управлението. Превърнаха своя псевдоморализъм в параван за нов грабеж и за фрапантно източване на държавните ресурси в частна полза.
Абсурдът е, че ПП-ДБ се представяха като гарант на евроатлантическата принадлежност, докато в техните редици и в сенките около тях застанаха именно потомци на комунистическата номенклатура и на Държавна сигурност – децата и внуците на онези, които държаха идеологическия, икономическия, политически и кадрови контрол по времето на тоталитарния режим. Списъкът на потомците, овластени чрез ПП-ДБ, е дълъг и започва от внуците на Политбюро и ЦК на БКП, минава през окръжната и общинска номенклатура на комунистите, активните борци срещу капитализма и всевъзможните управления на тоталитарния репресивен апарат на МВР и ДС, който по онова време се кълнеше във вярност първо на СССР, а после – на НРБ. Потомците вече не носят псевдонимите от старите досиета, но разполагат с капитала, контактите и влиянието, пренесено от миналото и облечено в една нова, „либерална“ естетика. Така, с помощта на администрациите на Обама и Байдън, старите мрежи на комунистическия режим изпраха миналото и го вписаха в новия демократичен ред. Облякоха го в езика на правата на човека, на грантовите проекти, на „отговорното управление“. Синовете, дъщерите и марионетките на структурите от миналото бяха излъскани със западни стипендии, НПО-та и международни програми. Трябваше да получат и политическата власт. И нещо повече – по соросоидния модел, експериментиран в САЩ – да овладеят съдебната власт със свои активисти, за да управляват чрез съда, а не чрез парламента, защото знаят, че са обречени да бъдат малцинство, което не може да спечели мнозинство в демократични избори
В този процес ключова роля изигра президентът Румен Радев. Самият той – продукт на тези мрежи – неслучайно даде институционален старт на техния нов политически проект. Именно служебните правителства на Радев бяха инкубатор за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, легитимираха техните върхушки, инсталираха техни кадри на ключови места. Оттам тръгна кадровият подбор, през тях преминаха първите действия за овладяването на администрацията.
Паралелно с това, техни активисти, работещи на прикритие като журналисти с щедро финансиране от “Америка за България”, започнаха да раздуват пропагандния балон за „новите и почтени реформатори“. Дузина чужди чиновници обикаляха жълтите павета, за да обясняват доверително как това са „техните хора” и да гледат укорително всеки, който дръзва да критикува питомниците им. Натискаха безхарактерни български управленци и партии да прокарват нефелни „реформи“, замислени от ПП-ДБ, с цел овладяване на държавни институции и най-вече – на съдебната власт.
Така ПП-ДБ получи непропорционално на общественото доверие в тях овластяване, което неизбежно се изроди в клиентелистки мрежи и откровен произвол. Външният фактор не просто подкрепяше нелепите персонажи на „промяната“ – те бяха налагани като единствено легитимен фактор, който трябва да диктува дневния ред на България. Така администрациите на Обама и Байдън, всъщност, нанесоха не само дългосрочна щета на България, но и на репутацията на САЩ у нас, защото легитимираха отрочетата на тоталитарния режим.
Това обаче приключи. С втория мандат на Доналд Тръмп, тази порочна политическа реалност на подменени ценности се разпада и то дългосрочно. Тръмп не вярва в соросоидни пирамиди, а в национални интереси и локални елити, които са способни да ги защитават. В новата парадигма на Белия дом ПП-ДБ са напълно излишни, защото са атавистичен остатък от една глобалистка система, която умира пред очите ни. Политическият чадър над ПП-ДБ е премахнат. И започна да изплува реалността – безогледна корупция и фрапантна некадърност. Тези разкрития са само началото. Под повърхността стоят много схеми – с европари, с контрабанда, с назначения, с подкупи. И когато всичко излезе наяве, може да се окаже че не е достатъчно да говорим за „грешки“ и „неможачи“, а трябва да говорим за организирана клиентелистка и клепоткратична структура, която се опита да превземе държавата под фалшивия флаг на „промяната“.
Най-страшното обаче, не е самата корупция. По-страшно е лицемерието, с което тази корупция бе облечена в езика на „ценностите“ и „морала“. Защото те не просто лъжеха. Те сочеха с пръст, те обругаваха и клеймяха всеки, който им пречи, като „враг на демокрацията“ и „мафия“. Дискредитираха понятия като „реформи“ и „промяна“.
Днес България има нужда не от нови герои, а от развенчаване на фалшивите. Тези, които се преструваха на морални, докато пълнеха „кеш в торби“. Тези, които се заканваха на ДС, докато назначаваха децата ? в министерства, общини и бордовете на държавните дружества. Тези, които проповядваха за демокрация, а създадоха най-плътната мрежа на задкулисието от началото на прехода.
Арестите по висшите етажи на властта по подозрения за мащабна корупция анихилираха лъжата за „братството на почтените“ и „демократичната общност“. ПП-ДБ вече няма да минат с тривиални лозунги и настойчив натиск от чужди ментори . Нито с обругаване на опонента по грантовите „радиоточки“. Защото обществото вече проглежда какво стои зад мистификацията на „промяната“. Въобще, с аncien regime в САЩ си отива и крепената от него фалшива „промяна“, генерирана от мрежите на българския ancien regime. Благодаря ви за вниманието по този въпрос! “
Абсолютно точна диагноза на ПП, на генезиса им и на краткия им политически полуживот.
Поначало Демократическата партия си работеше добре с бившите комунистически елити от постсъветската зона на влияние, тоест в Източна Европа, а също и в самата Русия. Успехът в управляването на посткомунистическите процеси и придобиването на огромно влияние въведе Демократическата партия в състояние на самозабравяне и безконтролност, финансираха цветни революции, връткаха преврати, контролираха медиите, упражняваха паралелна власт през НПО-мрежите, създадоха свои елити и преразтегнаха ластика, защото колкото повече имаш, толкова повече искаш и не можеш да спреш. НЕ можеш да СПРЕШ!
Съсредоточаването върху формите на идентичност, превръщането на тази защита в абсолютна истерия, както и изоставянето на социалната справедливост (в полза на свръхбогатството) и свеждането й до психолигическите проблеми и личните драми на хора, скупчени в маргинални групи, унищожиха властта на неолибералната доктрина, която изглеждаше непоклатима.
В основата на тази загуба наистина стои алчността във всичките й форми. Не просто пари, а ненаситност за могъщество и липса на спирачка. Imperare sibi maximum imperium est. Когато не можеш да спреш, неминуемо катастрофираш.
Считам, че големите форми, общности, партии, държави… просто повтарят в едър план уравненията на малките човешки форми, от които те практически са съставени. Както човекът се проваля, когато потъва в разгул и всепозволеност, така и партиите се провалят.
ПП бяха напълно непоносими във властта, арогантни и с усещане за уникалност. Тотален провал на непораснали хора, непознаващи принципите на движение в живота. Толкова досадно, че няма накъде повече.
Всеки, който ги наблюдаваше добре, виждаше едно – инфантилна грандомания, липса на знание за държавното управление, липса на човешка мъдрост (!!!) и присъствие в изобилие на естествена човешка глупост (да тръгваш на бой/на война). И всичко това ни се представяше през медиите за експертност на ново поколение, гении от друг, невиждан по нашите ширини вид, обучени чужбински управленци, който са инсталирани, за да направят от България великолепна държава.
Грандиозната измама завърши напълно в реда на нещата. Както завършват всички, които са лишени от спокойствието да учат устойчиво, които нямат търпение да започнат да разрушават, когато се изкачат нависоко, защото им липсва знанието за човешката природа и съставките на света наоколо.
Няма велики! Великите са нищо без всички останали. Така че ако не се научиш на добронамерено съжителство, нарцистичното ти усещане за величие се превръща мигновено в пълен провал. С война се превзема. С война не се управлява.
Калина Андролова
в опозиция на глупостта
