Масоните и тяхното тайно общество винаги са будели интерес и редица въпроси. Кой популярни личности са били или са масони? Как масоните се познават един друг? Обвързани ли са с политиката и бизнеса и по какъв начин?
Издателство „Труд“ предлага на читателите книга, която изследва връзката на масоните с „Рокфелер център” в Ню Йорк, както и разяснява какви са жестовете на членовете на това общество. Авторът прави много обстоен преглед на редица личности от близкото и далечно минало, масони, които си служат с определени тайни знаци.
Книгата възражда спомена за старите традиции на Свободното масонство, единствени запазени следи от които са многобройните произведения на приложното изкуство от епохите на Ренесанса и Барока. Стъпвайки на тях, то изследва идейния замисъл на създаденият в духа на новите традиции на Свободното масонство – датиращи от 1717 г. – „Рокфелер център“ в Ню Йорк, който е една от основните архитектурни, художествени и идеологически забележителности в САЩ. Редица негови черти, като например формата на неговата централна сграда и релефа на Бог над нейния вход, показват, че той се явява въплъщение на масонската идеология, изповядвана от неговите създатели и на първо място от Джон Рокфелер-младши.
В този контекст за първи път публично се онагледяват древните масонски идентификационни жестове, използвани и до днес от представители на висшия кръг на Свободно масонство като например Жан-Клод Юнкер, Йенс Столтенберг, Франк-Валтер Щайнмайер, Доналд Ръмсфелд, кралица Беатрикс Нидерландска, барон Якоб Ротшилд, Папа Бенедикт XVI, Дейвид Рокфелер, Джордж Сорос и др.
Книгата е изпълнена с богат илюстративен материал, който прекрасно онагледява примерите, които авторът дава в текста. Има и цветно приложение с някои от най-значимите и бележити членове на тайното масонско общество.
‘‘Ромбът’’ на Ангела Меркел
През последните години стана популярен жестът на канцлера на Германия Ангела Меркел „Merkel-Raute” или „ромбът на Меркел” (фиг. 1, 2 и 3). Той се счита за нейна визитна картичка и представлява ромб или триъгълник, образуван от събраните палци и показалци на двете ръце. Нарича се също „диамантът на Меркел” и „триъгълникът на властта”. Според самата Меркел, той спомага за разрешаването на проблема „какво да прави с ръцете”, когато е на публични места.
По време на кампанията за парламентарни избори в Германия през 2013 г. този жест се превръща в политически символ на нейния християндемократически съюз (CDU), изобразен върху огромен рекламен плакат, покриващ двете страни на строяща се сграда до централната гара в Берлин (фиг. 2). Той има огромните размери от 2,4 хиляди кв. м. с надпис, който гласи „Германия е в добри ръце“, визиращ жестът на Меркел.
Значението на този ромб или триъгълник от пръсти е обект на много коментари и анализи, както и на имитации от страна на колеги и симпатизанти (фиг. 4). Той се счита за изобретение или „търговска марка” на Меркел, което обаче не е точно така. За първи път подобен жест се показва в средата на 19 век от 11-ият американски президент Джеймс Полк, който е в длъжност от 1845 до 1849 г. Той е документиран върху неговия официален портрет и е вдъхновен от идеологията на Свободното масонство, в което Полк е посветен. Това личи от няколко негови портретни изображения, като например показаното на фиг. 5, на което той демонстрира един от класическите масонски идентификационни жестове, а именно т. нар. „извърната глава”. На него са налице са и някои свързани с масонството атрибути – наръч книжа и полудръпната завеса на задния план, която често се използва за декор в такива случаи.
Полк сплита пръстите на ръцете си по специфичен начин, образувайки фигура с формата на закръглен, вдлъбнат отгоре триъгълник. Последният символизира масонската Света Троица, изпълнителен орган на която се явява Господ Бог. Жестът изпъква на фона на по–тъмния костюм и масата отстрани. Масонски жестове Полк демонстрира и на други свои портретни изображения.
Жестът с ръцете на Полк е новаторски и до този момент не е широко разпространен в масонските среди. Това става по–късно, когато е доразвит и наложен като като нов, модерен масонски жест от 38–ия президент на САЩ Джералд Форд, който е в длъжност от 1974 до 1977 г. Той го демонстрира нееднократно на свои портрети, като например тези, показани на фиг. 6 и 7. Те са рисувани и официални (от общо 10 такива), на които сключените пръсти на двете му ръце образуват точен равнобедрен триъгълник. На фиг. 7 в комбинация Форд използва споменатият масонски жест ‘‘извърната глава’’, който показва нееднократно и на други места.
И в двата случая в средата на триъгълника от пръсти на Форд се подава или ‘‘гледа’’ любимата му лула, което показва неговия замисъл. Той е свързан със символа на триъгълника с Всевиждащото око на Проводението или на Бог, изписан върху държавния печат на САЩ и банкнотите от 1 американски долар (фиг. 8). Последният е инспириран от идеологията на Свободното масонство в САЩ и символизира образа на Всевишния масонски Бог Създател. Жест с този символ Форд – явно съзнателно – демонстрира и на портретната си снимка на фиг. 9. Подобни пози и жестове той илюстрира и на други свои портрети.
Жестът на Форд се възприема и използва по своеобразен начин и от следващият президент на САЩ Джими Картър, който не веднъж позира с него (фиг. 9, 10 и 11). С дланите и пръстите на двете си ръце той ‘‘изплита’’ фигура с формата на триъгълник или пирамида, в чиято горна част има втори тригълник с отвор. Това напомня за пирамидата с триъгълника и окото от 1 доларовата банкнота. Картър избягва директният поглед, а предпочита типичният класически масонски жест на извръщането на главата и погледа настрани.
С подобен жест преднамерено позира и тясно свързаният с Федералния резерв на САЩ барон Якоб Ротшилд на портретната фотография на фиг. 12. Пръстите му образуват равностранен триъгълник е с удивително точни размери. Жестът явно е преднамерен и нелесен за изпълнение заради необходимата точност. Погледът му е директен и многозначителен и е важна добавка към жеста, засилваща значението му. Наклонената надясно глава на барона сочи към портрета на свой предшественик, който от своя страна също е изобразен с жестове и атрибути на масонството. Тук сякаш миналото среща настоящето и бъдещето на барона и изповядваното от него масонство.
Друг, избрал такъв тип ‘‘тригълен’’ ръчен жест за официалния си портрет, е бившият министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд – виден американски политик, идеолог и автор на термина ‘‘нова Европа’’, който показва визията на САЩ за Източна Европа през 21 век (фиг. 13). Ръцете му преднамерено за нарисувани с по-голям размер от нормалния, с което се слага акцент върху тях.
Бившият секретар на САЩ Мадлин Олбрайт също избира този жест за официалния си портрет (фиг. 14). Тя е от жените, посветени във висшите кръгове на масонството, което тя демонстрира например на фиг. 15 чрез използването на един от най-старите и изпълнени с най-дълбоко съдържание масонски жестове, а именно т. нар. „средни пръсти” (събраните среден и безименен пръсти на ръката), който е разновидност на жеста „среден пръст”. Своеобразно, оригинално развитие на същия жест съвсем открито демонстрира настоящият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер (фиг. 16). Той се изпълнява на фона на събраните палци и показалци на двете ръце, с което се получава една разновидност на описаният по-горе триъгълен жест. Така в случая с Юнкер се получава жест, който комбинира два други жеста – старомасонският ‘‘средни пръсти” и новомасонската „троица” или „триъгълник”. Важно допълнение към това е многозначителният, откровен и директен поглед на Юнкер.
Още две вариации на въпросният жест показват бившите президенти на САЩ Бил Клинтън и Джордж Буш. Първият се усмихва и малко неестествено събира дланите на ръцете си, подавайки ги напред под формата на издължен равнобедрен триъгълник (фиг. 17). В този случай погледът е важна добавка и говори сам за себе си. Много доволен от себе си изглежда също Джордж Буш на своя официален портрет (фиг. 18). На него той сплита ръцете си по такъв начин, който образува съвсем точен и насочен надолу триъгълник от пръсти. С кутрето на дясната ръка той указва посоката на неговото действие, зад което според американската масонска традиция трябва да се крие Бог Отец.
Във всички тези случаи с жеста на „троицата” или „триъгълника на властта” ключово е неговото преднамерено използване. То личи както от предварително обмислената поза, но особено от съзнателния, „предупреждаващ”, многозначителен поглед, с който се придружава. В по-редки случаи той страни, което е заради използването на класическия старомасонски жест „извърната глава”. По този начин, следвайки до известна степен сляпо определени древни традиции, ‘‘открито’’ се демонстрира организационната и идеологическата зависимост от определено масонско течение което, както личи по всичко, по определен начин е свързано с дейността на Федералния резерв. Последният се явява средството за налагането на волята на определена елитарна и малко известна американска масонска фракция по света. Малцината, посветени в значението на описаните жестове, полуоткрито-полуприкрито заявяват, че действат координирано за осъществяването на своите намерения, които едновременно с това са и намерения на Федералния резерв. Това заключение се налага! Към тях днес принадлежи преобладаващата част от американския и европейския политически елит, който осъществи заплануваният процес на европейска интеграция и поставянето й в зависимост от въпросния кръг в САЩ.
Всичко това обяснява смисълът на ‘‘ромба’’ на Меркел. Считайки, че той се получава от събирането на палците и показалците на двете ръце, се изпуска една много важна подробност. А тя е, че когато Меркел е концентрирана пръстите на ръцете й не са разперени, каквото е естественото, непринуденото му положение, а двата средни пръста на ръката й (средният и безименният) са събрани и сключени с тези на другата ръка. Това личи от повечето нейни пози като например тази на фиг. 1, която е взета от Уикипедия и може да се счита за официален портрет, защото на него Меркел позира, както и от жестът на фиг. 2. Подобна конфигурация на пръстите прави жестът неестествен и не лесен за изпълнение. Меркел по–скоро се напряга с него, защото изисква концентрация и внимание, отколкото да си почива. Това показва, че тя го прави символически, отправяйки определено послание към обществото, а не терапевтически.
В този си вид всъщност жестът на Меркел се явява комбинация от два масонски жеста – старият европейски ‘‘средни пръсти’’ и новият американски ‘‘триъгълник на властта’’, което е загатнато от колажа на корицата на сп. Шпигел на фиг. 20. На него канцлерката е изобразена в поза, илюстрираща цели четири масонски жеста – ‘‘средни пръсти’’, ‘‘скрита ръка’’, ‘‘извърната глава’’ и „посочване настрани с показалец”. Той явно е изработен от някой, който е посветен в тяхното значение и отношението на Меркел към тях.
Всички тези подробности, свързани с въпросната жестикулация на Ангела Меркел през последните години, могат да бъдат взети и за случайности. Към тях можем да добавим и тази, че в болшинството от случаи зад сключените във формата на триъгълник или ромб нейни пръсти стои и „наблюдава” – повече или по–малко центрирано – едно от копчетата на костюма! …..
И МАЛКО ИСТОРИЯ:
Книгата „Рокфелер център” в Ню Йорк и тайните жестове на масонството“ възражда спомена за старите традиции на Свободното масонство, единствени запазени следи от които са многобройните произведения на приложното изкуство от епохите на Ренесанса и Барока. Стъпвайки на тях, тя изследва идейния замисъл на създадения в духа на новите традиции на Свободното масонство – датиращи от 1717 г. – „Рокфелер център“ в Ню Йорк, който е една от основните архитектурни, художествени и идеологически забележителности в САЩ.
Предлагаме ви откъс, посветен на връзката между масоните и американските президенти и фамилията Рокфелер.
Разпознавателните атрибути и жестове на масонството
Така стигаме до въпроса за същинския произход на идеите, вдъхновили
създаването на “Рокфелер център” в Ню Йорк. Те явно произлизат от кръговете на Свободното масонство в САЩ. За целта първо ще изясним външния начин, по който в миналото се демонстрира членството в дадено масонско общество. Той се отличава с употребата на определени опознавателни атрибути и жестове, които не обясняват, но визуализират това чрез средствата на изобразителното изкуство, а през последния век и на фотографията.
Съществуват многобройни произведения на изкуството, на които последователите на масонството демонстрират принадлежността си към него чрез използването на различни символични атрибути и телесни жестове. От първите най-често срещани са пергелът и книгата, които са специфични също за иконографията на Бог Отец. Поради това, че тя е с по-древен произход от този на Свободното масонство, означава, че в художествено отношение то се явява неин наследник и продължител. Използването на характерните за тази иконография атрибути и жестове показва, че всеки член на ордена съзнателно се идентифицира с образа на Бог! В някои от случаите, когато става въпрос за кралска особа, се използват и допълнителни атрибути като например жезълът и земният глобус. Много често срещан атрибут също са масонските ръкавици.
Сред най-разпространените масонски опознавателни жестове е този с повече или по-малко деликатното показване на среден пръст или на двата събрани средни пръста на едната ръка. Той, също както атрибутите, е заимстван от иконографията на Бог Отец. Втори такъв опознавателен жест е посочването с един или повече пръсти неопределено в посока настрани. Той също има “божествен” произход и се използва в релефа над входа на Центъра. Трети и четвърти характерни жестове са скриването на едната или двете ръце и извиването на главата настрани. Чрез тях всеки масон се идентифицира със своя най-висш субект на обожание – този на Бог Отец!
От фиг. 3 от цветното приложение следват примерни портрети на членове на масонски ордени предимно от епохите на Ренесанса и Барока. Използваните от тях атрибути и жестовете няма да бъдат обяснени, а само посочени, тъй като смисълът им изисква написването на отделна книга. За краткост ще наречем въпросните разпознавателни жестове “среден пръст”, “средни пръсти”, “извърната глава”, “посочване настрани” и “скрита ръка”. Извръщането на главата в профил или полупрофил, което води до избягването на погледа на зрителя, също е заимствано от иконографията на Бог Отец. Когато обаче погледът среща този на зрителя, създава впечатление на сериозност, дълбочина, загадъчност, безпристрастност и недоизказаност. Под всеки един от портретите има кратък коментар, независимо че с изразителността си те говорят сами за себе си.
Хиляди са портретите от този тип, с които са пълни световните художествени галерии и частни колекции. Освен всичко друго, те показват размерите на съпричастността и отдадеността на стария западноевропейски елит към кръговете на Свободното масонство. С все по-голямото отпадане на заплахата от Римокатолическата църква в края на Ренесанса техният брой нараства. Интересен е и фактът, че типичните масонски жестове се срещат и на много портрети на жени. Вероятно не всички от тях са били наясно с тайните на братството – както със сигурност и не всички от мъжете, – тъй като в далечното минало жени в него не са били допускани. Но така или иначе, както се вижда от следващите примери, поне външно за тях е било важно използването на масонските атрибути и жестикулации. Възможно е това да е било модно. Когато на тях фигурират цветя (особено рози), воали или твърде отворени деколтета, това означава индентификация с особено важната за масонството и свързана с действието на Светия Дух богиня Венера. (Розата е също цвете на Изис.) Кралиците често се изобразяват с друг характерен за масонството жест, а именно свалянето на короната, което означава символичен отказ или резигнация от власт – виж фиг. 22, фиг. 35 от цветното приложение.
Връзката на президентската институция на САЩ със Свободното масонство
Редица президенти на САЩ са членове на ордена на Свободните масони в една или друга негова разновидност. Най-известният от тях е Джордж Вашингтон, който като основател на президентската институция на САЩ на практика слива в едно държавната и масонската власт. Това е първото в историята официализиране на масонството, което води до симбиозата на иначе антагонистичните екзотерически (светски) и езотерически принципи, с всички произтичащи от това последствия.
На много портрети Джордж Вашингтон демонстрира своето членство и ранга си в масонството. Той винаги прави това съвсем открито и съзнателно, използвайки ритуално масонско облекло или характерната жестикулация и атрибути за идентификация. След неговата смърт това се прави и от почти всички следващи президенти на САЩ, някои характерни примери, за което следват от фиг. 36 до фиг. 46 от цветното приложение.
Връзката на Джон Рокфелер баща и син с масонството
До ден днешен достоверни сведения за членство на Джон Рокфелер баща и син в структурите на Свободното масонство не са открити. За тяхна чест обаче никой от двамата не е скрил принадлежността си към тях, а напротив, и двамата я оповестяват по гореописания, традиционно приет от него начин. За това говорят редица техни портрети и фотографии, на които позират, демонстрирайки някои от типичните жестове на масонството. Те се откриват например на официалния портрет на Джон Рокфелер-баща, където той седи на стол, загърнат в дълъг шлифер (фиг. 47 от цветното приложение). Главата му е извита настрани, а дясната ръка е скрита под ръкава на шлифера. Тези два жеста могат да се считат за масонските “извърната глава” и “скрита ръка”, но могат да бъдат взети и за “случайни”. Същите се откриват и на портретната фотография от фиг. 48 от цветното приложение, но в добавка с явно нарочно показания жест “среден пръст”. Той не може да бъде случаен. Другата ръка е прибрана в джоба.
Джон Рокфелер-син също използва масонската жестикулация, за да демонстрира своята връзка с масонството. На една от добре известните му портретни фотографии (фиг. 49 от цветното приложение) например той позира на тъмен фон, облечен в тъмен костюм. Благодарение на това напред изпъкват лицето, ръцете и ризата, върху които пада светлината. Този ефект е съзнателно търсен. На очи се набива погледът, който по странен начин се рее неопределено в далечината, имитирайки този на Бог Отец. Позата като цяло е напрегната поради това, че е преднамерена и неестествена. Вторият детайл, който се набива на очи поради осветеността си, са ръцете. Пръстите им са преплетени по такъв начин, че напред изпъкват двата пръста на лявата ръка и особено средният, който изглежда неестествено дълъг. Жестът изглежда като масонския “среден пръст”, но може да бъде взет и за “случаен”.
Подобна двузначност на жестикулацията се забелязва и на фотографията на фиг. 50. На нея Джон Рокфелер-син позира със странно извърната настрани глава и поглед зареян неопределено в далечината. Лявата му ръка е свита в юмрук и по странен начин поставена или скрита зад гърба, с което по всяка вероятност е означен жестът “скрита ръка”!
Значима е също позата в полупрофил на Джон Рокфелер-син от официалния му портрет на фиг. 51. На него светлината отново се използва за наблягане на жестовете на ръцете и главата. Жестът на ръцете контрастира забележимо на фона на сакото, където тъмнината е най-голяма. Най-осветен от всички е средният пръст на лявата ръка, с който по всяка вероятност се означава масонският жест “среден пръст”. Краката майсторски са нарисувани размити и неясни, за да изпъкне жестът над тях. Като цяло позата на тялото е странна и без значението на описаните жестове губи смисъл.
Всички показани портрети и снимки на Джон Рокфелер – баща и син – загатват за отношението им с масонството. За това говори и надгробният паметник на фамилията с формата на масонски обелиск, както и триетажната им фамилна къща “Кайкат” в Ню Йорк, построена по идея на Джон Рокфелер-син. Последната, също както GE Building, е с трикрилен вход, а фасадата й е украсена с емблематичните масонски атрибути орел, пергел и триъгълник.
* * *
Мнозина други членове на творческия екип на Джон Рокфелер-син, създал “Рокфелер център” в Ню Йорк, също не са безучастни към кръговете на Свободното масонство.
Например споменатият вече автор на статуята на Прометей, скулпторът Пол Меншип. На своя портрет той демонстрира това с два масонски жеста и атрибута книга. Той я посочва с характерен жест и извърната глава, с което имитира или се идентифицира с образа на Бог.
Още по-откровен в това отношение е авторът на релефа на Бог Отец над входа на GE Building Лий Лори на своя портрет, нарисуван от художника Хърбърт Холт. На него той недвусмислено демонстрира масонските жестове “средни пръсти” и “скрита ръка”. Погледът му е много убедителен като внушение и говори сам по себе си. Накрая ще бъде споменат и главният архитект на “Рокфелер център” Реймонд Хууд, който е архитектът на масонския храм в Скрантън, Пенсилвания. Това надали щеше да бъде възможно, ако самият не беше масон.
Масонството и Федералният резерв
Периодът 1929–1939 година, през който е построен “Рокфелер център” в Ню Йорк, се отличава с особената активност на част от Свободното масонство на САЩ. Той започва със срива на Нюйоркската борса през 1929 година, причините за който и до ден днешен не са напълно изяснени. Това обаче предпоставя строежа на “Рокфелер център”, което личи от бронзовата паметна плоча, с която е обявен за паметник на културата от национално значение на САЩ. Тя набляга на факта, че построяването му “осигурява хиляди работни места в строителния бранш по време на Депресията”. Връзката между едното и другото личи и от факта, че пикът на кризата през 1933 година съвпада с годината на откриването на GE Building, а нейният край през 1939 година с края на строежа на целия Център.
През двадесетте години на същия век Федералният резерв на САЩ, в който участие вземат банкови институции на семейство Рокфелер, създава дизайна на настоящите банкноти на американския долар. През 1929 година на лицевата страна на банкнотата от 1 долар се появява ликът на Джордж Вашингтон, а през 1935 г. на опаката масонските символи пирамида с око и орел с шестограм. През 1957 година на всички доларови банкноти се изписва мотото “In God We Trust”, което означава: “Разчитаме на Бог!”.
Изборът на лика на Джордж Вашингтон върху на пръв поглед маловажната банкнота от 1 (ONE) долар не е случаен, а закономерен. Той е съобразен, от една страна, с ролята му на Отец на нацията, а от друга – с двуякото значение на думата “ONE”, която, от една страна, означава цифрата 1, а, от друга, визира 1-ви член от Светата Троица – този на Бог Отец. Аналогията между двамата е съзнателно търсена, което се потвърждава от мотото “In God We Trust”, където името Бог е директно споменато.
Комбинирането на образа на Джордж Вашингтон от едната страна на банкнотата от 1 долар с масонската символика от другата страна представлява официално документално свидетелство за срастването на светската или правителствената власт с тази на основната масонска фракция в САЩ, свързана с Федералния резерв. Това явно е така, при положение че последният е отговорен за издаването на въпросната серия банкноти, която е в оборот и днес. В този смисъл банкнотата от един долар представлява официален документ, легитимиращ властта на масонската фракция, свързана с Федералния резерв и президентската институция на САЩ. Това се разбира от малцина, макар мнозина всекидневно да я държат в ръка!
Из „Рокфелер център” в Ню Йорк и тайните жестове на масонството
в опозиция на глупостта
