Тукашните полит-гадатели са напълно безразлични към съдбата на героите си – и повечето от тях си остават докрай някакви отблъскващо нереални хорица, сякаш създадени с единственото предназначение да ни дразнят.
Симеон нарече хората, които се препитават с политическо гадаене, „гадачи“. Не стана ясно, дали ги иронизира по този начин или просто осмуква поредната дума по неговия си неподражаем маниер. Между другото, той си намери сериозен съперник в лицето на Кирчо, който усърдно открива нови хоризонти пред въпросното осмукване…
Тъй или иначе, в наши дни даже и малцината, които все още си правят труда да предложат нещо смислено на политическия манеж, не биха могли да отговорят на един елементарен въпрос, ако има кой да им го зададе: всъщност, как продават стоката си партиите – и как гадачите им помагат в това начинание, което нерядко прелива от скверност?
Когато навремето Кенеди стана президент, баща му Джоузеф, който не се притесняваше, че го наричат мафиот, изтърси пред един репортер: „Продадоха Джей Еф Кей така, както се продава сапун… Да не мислиш, че вярва в това, което продава… Той е пакетиран и удобен за ваша консумация…“
За съжаление, ние не разполагаме с някой мискинин като Джо и по тази причина никога не научаваме, как нашите гадачи продават тукашните сапуни.
В пакетирането те не са много сръчни, това поне е очевидно. Ала няма и случай в годините на Прехода те да са преобърнали, пречупили нагласите на публиката. Все играят в един предрешен мач.
Нямаше никаква изненада и в загубата на Петър Стоянов от Първанов. Костов никога нямаше да прости репликата на Стоянов – „Кажи си, Иване, те ще те разберат!“ Нито Иван щеше да си каже, и то приканен баш от Стоянов, нито някой някога щеше да го разбере.
И какво по-точно имаха да му разбират на Костов – приджобилият държавата – баламите, които никога нищо не са разбирали?
Впрочем, Стоянов продължава да се изживява като върховен арбитър, на който дори самата История му асистира – подобни фантазии са напълно естествени за един провинциален адвокат, още повече, ако той не е особено въздържан в самооценката си.
Наскоро Стоянов отново представи своята шербетизирана версия за събитията от януари 1997 година – това изглежда му помага по-безболезнено да преживява подлостта на „своите“, които нескрито бламираха кампанията му. Но има хора, също „свои“, които преценяват и досега мижавата му реплика като израз на подлост спрямо Вседържеца.
Колкото и да е парадоксално, Костов, който се натискаше да членува в Комунистическата партия и не криеше това, днес изглежда по-автентичен „антикомунист“ от мнозина страдалци, дали мярката за истинския антикомунизъм.
Трогателна е наивността на българската политика – но тя става и все по-обезкуражаваща: как да разберат някои хора, че един недостъпен сфинкс също може да има грехове…
В това отношение, като пазител на тайни, Костов е направо безподобен: държи най-личните си подлеци до лявото си коляно, оставя ги да го къпят със сълзите си – каква благодат, нали.
А, всъщност, се намира на съвсем друго място, в своето си измерение, и дори уж всемогъщата История няма достъп до него там…
Така се случват понякога нещата от „Историята“- като отстраниш/обелиш излишното около някоя загадка, накрая ще разбереш, че тя често се създава от странни персони със също тъй странни отклонения.
И Костов можеше да го нарекат „най-блестящата посредственост на партията“, но той оцеля, за разлика от автора на това откровение за Сталин…
Чакайте: а кой/и как продаде сапуна Костов?
Няма отговор и на този въпрос, няма и да има, но се е случило.
Можете да го сметнете за някое Божие наказание, а можете и просто да си плюете в пазвата. Поне три пъти.
Гадачите му слугуваха неистово, сетне пък го ругаха пак така неистово. Но и тъй не се добраха до някакъв отговор. И обяснение някакво, поне приблизително, няма.
И Историята има пръст в това: тя не е особено склонна да разкрива тайните на такива хора, може би защото ще й бъде скучно без тях…В такива случаи знаете къде остава контрата…
Гадачите не си дават много зор да проникнат и зад привидно простото, сякаш започват да ги давят киселини, ако някой се окаже не съвсем подходящ за набързо съчинената представа за него…
Радев е типичният дразнител за тях.
Напопреструваха се, късаха си ризите, за да видят будалите колко са им червени, сетне пък сини сърцата – докато Голямото Преструване пусна кепенците, никой не се интересува вече от това театро, дори гадачите не са особено ентусиазирани, вижда им се вкисната манджа и такава си е.
Обаче Радев бил московец – някои от най-необузданите гадачи, които идват от най-червените фамилии, червени та чак кърваво червени, го твърдят.
И Радев – какво? Чемодан, вакзал, Масква?
А пък той направо на главите им се качи – на най-гласовитите тъпаци.
Надувайте си бузите, че е московски агент, създавайте му чудесно алиби, пък и той също си знае играта, особено тая с думи . И как ще хванете тази история от двата края? Никак май.
Пък и гадачите са – нека да го кажем така – надървени врабчета, още се съвземат от потреса, който преживяха след изборите.
Малцина вече имат желание да пристъпят по-навътре от „епидермалното“, сякаш им се вижда като ненужно усилие.
И, понеже е заразна, ако тая леност ни надвие окончателно, един ден всички ще се озовем на някакъв вакзал, само дето няма да е ясно къде ще ни отведе влака. Ако изобщо се появи.
Радев неговата си я свърши, още когато се подигра с Бойковите цецки.
Но и досега е прекалено неясен – и иска да си остане такъв. А това е проблем.
Ние винаги сме страдали от „лидери“ или непоносимо ясни, или също толкова непоносимо потайни. И никой и от двете породи не понечваше, а може би и не знаеше какво и как да ни каже.
Например: остатъците на Самуил каква наша сиромашия трябва да затъкнат?
А бъркотиите около паметника на Шипка – те пък на кого ще се харесат?
Толкова херои се ерчеха на Паметника на Съветската армия, още повече го пазеха – а накрая го събори някаква женица!
А докато се крием зад жени, все ще ни докривява от думите на Хербст, в първите часове на войната със сърбите : „Единственият мъж в София по това време беше Екатерина Каравелова…“
Кеворк Кеворкян
www.facebook.com/kevorkkevorkianVN
в опозиция на глупостта
