Идеята за „Вселена 25“ е на американският учен Джон Калхун, който създава „идеален свят“, в който стотици мишки живеят и се размножават. По-конкретно, Калхун построил така наречения „Рай на мишките“, специално проектирано пространство, където гризачите имали изобилие от храна и вода, както и голямо жилищно пространство.

В началото той поставя четири двойки мишки, които за кратко време започват да се размножават, в резултат на което популацията им нараства бързо. Въпреки това, след 315 дни тяхното размножаване започна значително да намалява. Когато броят на гризачите достига 600+, се образува йерархия между тях и тогава се появиха така наречените „негодници“. По-големите гризачи започват да атакуват групата, в резултат на което много мъжки започват да се „сриват“ психологически. В резултат на това женските не се предпазват и на свой ред стават агресивни към малките си.

С течение на времето женските показват все по-агресивно поведение, елементи на изолация и липса на репродуктивно настроение. Ниска раждаемост и в същото време нарастване на смъртността при по-младите гризачи. Тогава се появява нов клас мъжки гризачи, т.нар „красиви мишки“. Те отказват да се чифтосват с женските или да се „борят“ за тяхното пространство. Всичко, което ги интересува, е храна и сън. В един момент „красивите мъже“ и „изолираните жени“ съставлявали по-голямата част от популацията.

Според Калхун, фазата на смъртта се състои от два етапа: „първа смърт“ и „втора смърт“. Първият се характеризира със загуба на цел в живота отвъд простото съществуване – липса на желание за чифтосване, отглеждане на малки или установяване на роля в обществото. С течение на времето, младежката смъртността достига 100%, а възпроизводството достига НУЛА. Сред застрашените мишки се наблюдава хомосексуалност и в същото време се увеличава канибализмът, въпреки факта, че има много храна. Две години след началото на експеримента се ражда и последното бебе на колонията. До 1973г. умира и последната мишка във „Вселена 25.

Джон Калхун повтаря същия експеримент още 25 пъти и всеки път резултатът е същият.

Научната работа на Калхун е използвана като модел за тълкуване на социалния колапс и изследванията му служат като фокус точка за изучаване на градската социология.

В момента сме свидетели на директни паралели в днешното общество…слаби, феминизирани мъже с малко или никакви умения и никакви инстинкти за защита, и прекалено възбудени и агресивни жени без майчински инстинкти.

Западната цивилизация е в залеза си и никакво количество вносни имигранти няма да забави този процес!