Заедно с баща си Ханс Кристиан Овдерсен създава малки фигурки от дърво, рисува, чете и декламира. От малък е надарен с богато въображение и артистични заложби, има богата фантазия, а погледът му и вечно замечтан. Всеки от предметите в неговия свят оживява по неподражаем начин, за да разкаже собствената си история…
Припомняме си няколко мисли от Андерсен:
„Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце.”
„Щастието дойде при мен в образа на Муза, която ме дари с богатството на приказките.”
„Сълзите са драгоценна награда за сърцето на певеца.”
„Аз ти желая добро, затова и те браня – така винаги ще узнаеш истинските си приятели.”
„Не е беда да се появиш на света в уютно гнездо, особено ако се излюпиш от лебедово яйце!”
„В името на красотата и страданието не е грях.”
„Няма по-хубави приказки от тези, които животът създава.”
„Където думите се провалят, говори музиката.”
„Само да живееш не е достатъчно. Трябва да имаш слънчева светлина, свобода и малко цветя.”
„Да пътуваш, означава да живееш.”
„Наслади се на живота. Достатъчно време ще си мъртъв.”
„Да бъдеш от полза на света, е единственият начин да бъдеш щастлив.”
„Не трябва ли всички ние на земята да предложим на другите най-доброто, на което сме способни и всичко, което зависи от нас?”
Източник: ARTday.bg
в опозиция на глупостта
