Анания Ширакаци – вероятно повечето от вас не са го и чували, но прекрасно знаят кой е Николай Коперник. Причината е, че Коперник принадлежи към западната цивилизация, а Анания Ширакаци не, той е арменец. Коперник е католик, полу немец, полу поляк. Произхожда от богато семейство, както по бащина, така и по майчина линия. Пише трудовете си на латински. Без да омаловажавам приноса му към науката, а той без съмнение е огромен, но Ширакаци пише своите трудове далеч преди Коперник, Джордано Бруно и Галилей – цели 900 години преди тях! В трудовете си той приема, че земята е сфера, че луната не свети със собствена светлина, а е обикновено твърдо небесно тяло, като земята и отразява светлината на слънцето. Стига до извода, че Млечният път е облак от милиони звезди, като нашето слънце. Създава календар с лунните фази и затъмнения.
Извън западната цивилизация има хиляди учени и творци, които в различни епохи стигат независимо до много от откритията, които западната наука прави по-късно, но за тях няма да видите определението „откривателя на“, „първи открива“, „бащата на еди коя си наука“. Напротив, те никога не се цитират като автори в западната научна литература. Още повече, че има голяма вероятност, именно от тях да са взаимствали западните учени.
Има един интересен прийом с който западната научна общност избягва авторството на древните автори. Това е израза „Съвременната наука“. Еди кой си бил баща на съвременната астрономия или физика, математика и т.н. Нищо че всички „бащи“ на съвременната наука се позовават директно на древни автори, като посочват конкретни имена и техни трудове.
Например Коперник. Ами той навсякъде в трудовете си се позовава на Аристотел, Евклид и други стари автори, а най-важният му труд „За въртенето на небесните сфери“ е взаимстван директно от Аристарх, който излага същото, но през трети век преди новата ера. Трудовете на Аристарх нито са изгубени, нито са били тайна за научната общност от петнадесети и шестнадесети век, но на запад удобно казват, че не е известно, дали Коперник е бил запознат с тях – не, не е бил, те само са събирали прах в университетите в Болоня, Рим и Падуа. И аз не мога да съм сигурен, но…
Няма такова нещо, като съвременна и несъвремення наука. Това е хитър начин западната цивилизация да си присвои авторството на повечето научни постижения. Съвсем друг въпрос е, че в Индия и Китай са достигнали до същите открития без да плагиатстват от древните автори на Елада, Персия, Рим и Арабския свят.
В самия западен свят пък е пълно с примери, как учени от по-големи и влиятелни страни си приписват откритията на учени от по-малки и по-малко влиятелни страни. Антонио Меучи изобретява телефона цели двадесет години преди Александър Бел. Александър Попов изобретява радиото преди Маркони, но е руснак. Едисон пък е прочут преди всичко с кражбата на чужди изобретения. Палмата на най-голям мошеник в науката обаче е за този, който днес е известен като „най-големият гений в науката“ – разбира се Айнщайн. Ако бъде попитан, какво знае за Айнщайн, всеки ще отговори „теорията на относителността“. Малко обаче знаят, че Айнщайн не получава нобелова награда за уж най-великото откритие на всички времена. Причината е много проста. След публикуването на теорията се разразява огромен скандал в научните среди, тъй като теорията на Айнщайн е компилация от работите на Анри Поанкаре, Лоренц, Томсън, Гилбърт и още няколко учени, но най-вече на Поанкаре. През 1902г. Айнщайн започва работа в патентното бюро в Берн Швейцария, като прост чиновник, не като учен. По това време Швейцария е една от страните, които привличат световния научен елит и именно там се патентоват много изобретения, както и научни разработки. Само три години по-късно Айнщайн публикува „своята“ теория на относителността. Без да е научен работник. Това е може би единственият подобен случай през двадесети век. Чиновник в патентно бюро публикува най-великото научно откритие. Всеизвестната формула Е=мс² е предложена, като хипотеза още през 1871г. от австрийския учен Хайнрих Шрам, а е доказана две години по-късно от руският учен Николай Умов. През 1889г. Оливър Хевисайд и придава настоящия вид!
Айнщайн не е приеман добре в следващите близо двадесет години и поради тази причина получава нобелова награда, едва през 1923г. за „Фотоелектрическия ефект“. Нищо, че руският учен Александър Григориевич Столетов описва трите зокона на Фотоелектрическия ефект близо петдесет години по-рано.
За Никола Тесла не може да се направи точна сметка, колко от неговите научни постижения са присвоени от други учени.
И в заключение ще изразя моето мнение за съвременните науки астрономия и особено космология. Това са нещо, като българските НПОта. Бездънни ями за усвояване на държавни и частни пари, на основата на псевдо резултати.


в опозиция на глупостта








