Кое точно да празнувам на 3 март?
Санстефанския мирен договор ли – една илюзия за Велика България, просъществувала само броени месеци?
Или Берлинския конгрес, на който тази илюзия е разкъсана и разпределена между Великите сили?
Да празнувам ли „освобождение“, при което България дори не е станала независима, а остава васално княжество на Османската империя чак до 1908 година?
Да празнувам ли това, че българските земи са разпокъсани още в самото начало – Македония и Тракия остават извън държавата, а стотици хиляди българи – извън свободата?
Да празнувам ли, че губим излаза си на Бяло море – стратегически прозорец към света, останал само като щрих върху една карта, която никога не става реалност?
Да празнувам ли държава, родена разсечена на две – Княжество България и Източна Румелия?
Да празнувам ли това, че цели български области – Гюмюрджинско, Одринско и още десетки други, са ни били отнети и оставени извън пределите ни, сякаш никога не са били част от нас?
Да празнувам ли началото… или да осъзная, че това е началото на едно дълго разпокъсване?
Защото 3 март не е просто освобождение.
Той е компромис!
Той е сделка!
Той е началото на една национална трагедия, прикрита като победа!…
Затова на 3 март не празнувам.
За мен 3 март е… сведена глава… Тишина…и памет!
Борислав Недев
п.п.От мен:ДЪЛЖИМ,КАНСКИ ПОКЛОН на загиналите там…но с дела,а не с празнословия!…А наглите,себични, съсипници на ТЕРИТОРИЯТА,гнилите,нагли,алчни мекотели-с венците и речите,най-малко имат право да са там…п.п.Както и наведените,перфидни,алчни мишлета,готови на всичко,заради собственият си комфорт/и комплекси/….
в опозиция на глупостта
