Харапската цивилизация – една от трите най-древни в историята, редом до Древен Египет и Шумер – доминирала долината на река Инд преди около 5000 години, като много от огромните й градове се простирали по бреговете на реки, които все още текат през Пакистан и Индия. Тя била и най-голямата за своето време – простирала на 1500км от север на юг. Културата й обаче остава мистерия. Защо не е оставила след себе си сведения и легенди за велики пълководци, нито пък за войни и подвизи?
Археолозите отдавна се чудят дали Харапската цивилизация е успяла да просъществува 2000 години без никакви големи войни. Разбира се, имало е конфликти, понякога с жестоки последици – находки на гробове разкриват тежки черепни фрактури от удари по главата. Но няма никакви доказателства някой от харапските градове някога да е бил опожаряван, обсаждан, превземан отвътре или отвън. Прелиствайки археоложките пластове на тези градове, учените не откриват пепел, нито признаци за масово унищожение. Не са открити запаси от оръжия, нито пък записки или рисунки, изобразяващи войни.
Това би направило Харапската цивилизация уникална във всяка една ера, но това е особено невероятно, когато вземем предвид, че говорим за време, когато съседните цивилизации в Месопотамия са издигали масивни военни монументи и са записвали на глинени плочки как владетели им са избивали и поробвали хиляди.
Какво тогава са правили харапците, когато всички други са се опитвали да завладеят света?
Народът от долината на Инд
Река Инд извира от Хималаите и предоставя вода на топлата, суха долина, където древният град Харапа започва да процъфтява. Харапската цивилизация е кръстена именно на този град, разположен между две реки. Изкуството, писмеността и науката се разпростират от Харапа до други големи, крайречни градове в региона. Мохенджо-Даро е бил най-големият от тези градове с популация около 80 000 души.
Мохенджо-Даро
Археолозите са изследвали зъби на хора, погребани в Мохенджо-Даро, търсейки химически следи, които да им подскажат къде тези хора са пили вода като деца. Открили са, че мнозина са израснали по други места, което означава, че жителите на града всъщност са мигрирали там. Изкуството от харапските градове също описва смесената популация, със статуи на хора с най-различни дрехи и прически.
И така, харапците явно са били доста разнородни. Някои са пътували далеч от градовете си, вероятно с лодки през Персийкия залив, за да търгуват с други велики цивилизации в региона през 20-и век пр.Хр. Имало е поне един харапски търговски пункт в Месопотамия, в град Ешнуна, който днес е на около 30км от Багдад. Хора от други месопотамски градове като Ур са притежавали отличителни харапски скъпоценности, като мъниста и малки издялани кости.
Харапците вероятно са били търговци, които са приветствали всеки в градовете си. Но това не означава, че са били неорганизирани и анархични.
в опозиция на глупостта
