Има хора, на които, ако им извадиш стика от задника, престават да стоят изправени. Просто се прекършват на две. После пък можеш да ги сгънеш като кърпичка и да си ги сложиш в малкото предно джобче на сакото или пък да си издухаш носа с тях. Зависи от ситуацията. Някой път човек може да има и разстройство, а кърпичката е универсално средство.
Лошото е, че докато стикът ги топли отвътре, същите тези хора изглеждат като всички останали. Разбира се, тренираното око трудно може да бъде заблудено, особено ако калъфът за голф стика е произведен в Гоце Делчев. Въобще, според мен е голяма грешка безвизовият режим за властта в София. Толкова лица в неравностойно положение й се изредиха, че скоро ще се предлага като реклама в Pornhub.
И тъй като съм на тема голф, държа да отбележа, че стикът е едно, а топките – съвсем друго. Обикновено, ако имаш стик в гъза, топките са някъде другаде. Или далеч напред пред дупката или точно зад тебе.
Не знам защо все така ни се случва. Не знам защо все така нямаме никакъв късмет. Толкова сме си свалили нивото, че ако днес човек не го е срам от управляващите в България, то значи, че или е идиот, или че е идиот. У нас толкова сперматозоиди намериха реализация, при положение, че въобще не трябваше да имат друг край, освен онзи в салфетка.
Какво да му кажеш на този калъф – Гюров? Че е калъф? Той няма да те чуе. Никой калъф не е чул, че е калъф. Проблемът е в нас, а в този конкретен случай – и в лицето Йотова. Тя ни сложи този калъф за премиер. И ако следващия път същата тази Йотова се опита да убеди някого от вас, че е умна – не й вярвайте! Имате калъф за доказателство пред вас.
Изключително дразнещо е, че всички политици у нас си мислят, че могат да си вършат свинщините и това да им се разминава безнаказано. Всички! Радев си мисли, че Копринков ще му се размине; Йотова си мисли, че Гюров ще й се размине; Гюров си мисли, че договорът с Украйна ще му се размине; а ние пък си мислим, че безобразията на всички тези морални инвалиди ще ни се разминат.
Изключително притеснително е и друго. Да вземем за пример Асен Василев. Как е възможно човек да не вижда, че срещу него стои един провинциален гей със сериозни психически отклонения? Последно, например, гледах някакво негово интервю, в което той обясняваше как се били биели навремето като деца в Хасково. С какво се биехте, бе, Асене? С камшици или с глухарчета? Интервюиращият така и не го попита.
Но леля Асена не е изолиран случай. Леля Асена е модел. Който се повтаря. Гюров голфаджията също е част от този модел. Както беше и Киро. Както е и Ивайло от село Крушари и джуджето – разузнавач от село Батин. Народоотстъпници, без история и морал, евтини наглеци, отпили веднъж от чашата на властта и опиянили се завинаги, готови като всеки абстинентен алкохолик дори да убият, но да пият пак и пак, и пак, докрая. На света. Свят, в който аз и вие не съществуваме. Свят, в който са само те и тяхното унизително и самоубийствено пиянство.
Странно е това, което се случва. Всичко около нас е в изходи, а ние все сме в капан. Нагоре, надолу, на север, на юг – изходи има навсякъде. Целият живот е алтернатива на безнадеждността, на която по природа сме обречени, но въпреки това ние все избираме клетката на сигурната духовна смърт.
Отчайващо. Отчайващо е да си българин в България днес. Дано имаме поне малко късмет. И дано всички поне разбирате, какво точно извърши този калъф Гюров с нас. Не? Не разбирате? Оооооо… Съвсем скоро ще разберете. Когато усетите топките. Точно и плътно зад гърба си.
….
Стратегът от Крушари Ивайло Мирчев помпа голфаджията от Гоце Делчев Андро Гюров за президент.
Ама, няма да стане, танцьорки златни. Шансът на Гюров да стане президент е точно толкова голям, колкото този Зеленски да стане кмет на Москва.
Що се отнася до Йотова и нейните шансове да спечели изборите за държавен глава на есен, нека го кажа на украински, за да ме разбере по-добре: Я так рада прощатися з тобою, ніби просто вперше вітаюся!
Или по нашенски: Толкова се радвам да ти кажа сбогом, сякаш току що за първи път ти казвам здравей!
Васил Петев
в опозиция на глупостта
