След не особено успешните резултати от обученито си в техникума по ЖП транспорт в Русе, Атанас Атанасов се оказва с минимални шансове да влезе в университет. Обръща се за подкрепа към баща си, който логично моли за помощ ръководещия го офицер от Второ главно управление на ДС (ОУ в Русе) Марин Н.
Офицерът от Второ главно Марин Н. реагира положително на молбата на бащата и съдейства на Атанас Атанасов да влезе в СУ „Климент Охридски“ по партийна линия (квотата на БКП).
Атанас Атанасов („малкият Атанасов“, както го нарича първият му ръководител) на свой ред подписва декларация за сътрудничество и се доказва като „особено активен през студентските си години“.
Изборът е бил – да учи или да подпише декларация за сътрудничество с Второ главно управление на ДС и да стане студент с квотата на БКП.
След завършването следва частично известната биография съдия и прокурор в комунистическата правораздавателна система и директор на районната дирекция на Министерството на вътрешните работи в Разград, вече след промените.
В Разград се констатират и няколко комични случая с „малкия Атанасов“.
Емблематичен е опитът му да провери на пост заспал служител на МВР и да му вземе оръжието за назидание. Полицаят се буди и нанася побой над директора си, тъй като не го разпознава в тъмното. Случаят е потулен, пак с вездесъщата помощ на бившето Второ главно управление на ДС (вече НСС).
Част от делата на баща и син Атанасови биват унищожени още при първата вълна на прочистване на архивите в периода 1989-1992.
Остатъците от материалите за себе си и баща си, Атанасов опитва да доунищожи в периода, който прекарва инсталиран пак по партийна линия в ръководството на Националната служба за сигурност (наследник на Второ главно на ДС и сегашен ДАНС).
Макар че не го знае, Атанасов не е успял да заличи всички следи за активното си сътрудничество с ДС. Този му неуспех е нормален. Все пак никога не е бил оперативен работник. Факт обаче е, че основните дела (личното и работното) са ликвидирани, което е гаранция за успешното преминаване през проверките до момента.
Отделна и много интересна глава представляват игрите на Атанасов с разузнавателните служби на САЩ и Великобритания, които сравнително бързо губят интерес към лицето поради доказаната му негодност и нелоялност.
Възникват много въпроси. Като например: В чий интерес е цялостната дейност на един от най-успешно прикрилите се и оцелели ревностни и наследствени сътрудници на Второ главно управление на Държавна сигурност?
По-нататъшните ни действия ще бъдат в пряка релация с действията на господин (другаря) Атанас Петров Атанасов.
Отдавна е време като начало да приключва с ролята (прикритието) на прозападен, проатлантически, проамерикански и прочие защитник и радетел на евроатлантическата ориентация на България. Освен ако не даде по-логично и по-битово обяснение за действията си. Като например, че това му е хранителната среда и с тази роля се препитава. Ще го разберем. С хора сме работили и разбираме от мотивация.
Време също така да приключва и с ролята на експерт по национална и други видове сигурност. Лицето е доказано некомпетентно, дразнещо и вредно в тази си роля……………….
БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКЦИЯТА:
По-нататъшните ни действия ще бъдат в пряка релация с действията на господин (другаря) Атанас Петров Атанасов.
Отдавна е време като начало да приключва с ролята (прикритието) на прозападен, проатлантически, проамерикански и прочие защитник и радетел на евроатлантическата ориентация на България. Освен ако не даде по-логично и по-битово обяснение за действията си. Като например, че това му е хранителната среда и с тази роля се препитава. Ще го разберем. С хора сме работили и разбираме от мотивация.
Време също така да приключва и с ролята на експерт по национална и други видове сигурност. Лицето е доказано некомпетентно, дразнещо и вредно в тази си роля.
След не особено успешните резултати от обученито си в техникума по ЖП транспорт в Русе, Атанас Атанасов се оказва с минимални шансове да влезе в университет. Обръща се за подкрепа към баща си, който логично моли за помощ ръководещия го офицер от Второ главно управление на ДС (ОУ в Русе) Марин Н.
Офицерът от Второ главно Марин Н. реагира положително на молбата на бащата и съдейства на Атанас Атанасов да влезе в СУ „Климент Охридски“ по партийна линия (квотата на БКП).
Атанас Атанасов („малкият Атанасов“, както го нарича първият му ръководител) на свой ред подписва декларация за сътрудничество и се доказва като „особено активен през студентските си години“.
Изборът е бил – да учи или да подпише декларация за сътрудничество с Второ главно управление на ДС и да стане студент с квотата на БКП.
След завършването следва частично известната биография съдия и прокурор в комунистическата правораздавателна система и директор на районната дирекция на Министерството на вътрешните работи в Разград, вече след промените.
В Разград се констатират и няколко комични случая с „малкия Атанасов“.
Емблематичен е опитът му да провери на пост заспал служител на МВР и да му вземе оръжието за назидание. Полицаят се буди и нанася побой над директора си, тъй като не го разпознава в тъмното. Случаят е потулен, пак с вездесъщата помощ на бившето Второ главно управление на ДС (вече НСС).
Част от делата на баща и син Атанасови биват унищожени още при първата вълна на прочистване на архивите в периода 1989-1992.
Остатъците от материалите за себе си и баща си, Атанасов опитва да доунищожи в периода, който прекарва инсталиран пак по партийна линия в ръководството на Националната служба за сигурност (наследник на Второ главно на ДС и сегашен ДАНС).
Макар че не го знае, Атанасов не е успял да заличи всички следи за активното си сътрудничество с ДС. Този му неуспех е нормален. Все пак никога не е бил оперативен работник. Факт обаче е, че основните дела (личното и работното) са ликвидирани, което е гаранция за успешното преминаване през проверките до момента.
Отделна и много интересна глава представляват игрите на Атанасов с разузнавателните служби на САЩ и Великобритания, които сравнително бързо губят интерес към лицето поради доказаната му негодност и нелоялност.
Възникват много въпроси. Като например: В чий интерес е цялостната дейност на един от най-успешно прикрилите се и оцелели ревностни и наследствени сътрудници на Второ главно управление на Държавна сигурност?
По-нататъшните ни действия ще бъдат в пряка релация с действията на господин (другаря) Атанас Петров Атанасов.
Отдавна е време като начало да приключва с ролята (прикритието) на прозападен, проатлантически, проамерикански и прочие защитник и радетел на евроатлантическата ориентация на България. Освен ако не даде по-логично и по-битово обяснение за действията си. Като например, че това му е хранителната среда и с тази роля се препитава. Ще го разберем. С хора сме работили и разбираме от мотивация.
Време също така да приключва и с ролята на експерт по национална и други видове сигурност. Лицето е доказано некомпетентно, дразнещо и вредно в тази си роля……………….
БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКЦИЯТА:
По-нататъшните ни действия ще бъдат в пряка релация с действията на господин (другаря) Атанас Петров Атанасов.
Отдавна е време като начало да приключва с ролята (прикритието) на прозападен, проатлантически, проамерикански и прочие защитник и радетел на евроатлантическата ориентация на България. Освен ако не даде по-логично и по-битово обяснение за действията си. Като например, че това му е хранителната среда и с тази роля се препитава. Ще го разберем. С хора сме работили и разбираме от мотивация.
Време също така да приключва и с ролята на експерт по национална и други видове сигурност. Лицето е доказано некомпетентно, дразнещо и вредно в тази си роля.