Нищо не е забравено, нито ще им бъде простено преди ТЯХНАТА ИЗПОВЕД и МОЛБА ЗА ПРОШКА
Онзи ден The Atlantic публикува статия на някоя си Емили Остър. Предложението е още в заглавието: „Нека обявим пандемична амнистия“. Подзаглавието добре обобщава и пълното съдържание: „Трябва да си простим взаимно за причинените и казаните неща, когато бяхме на тъмно за ковид.“
Щом пиша за тази статия, вероятно се досещате, че не ме е оставила равнодушен. Нейният призив се завъртя из англоезичната блогосфера и свободните телеграм канали. Радвам се, че офертата масово се отхвърля и се посреща с най-жлъчния сарказъм, на който съм попадал (дори по моите стандарти – вижте например тук).
По въпроса с „тъмното“
Моето стоене „на тъмно за ковид“ продължи 3 дни, докато си изясня за какво иде реч. Документирано в архива. Проучих въпроса до най-дребни подробности в рамките на 3 седмици след онзи петък 13 на 2020 година, доказуемо отново по статиите ми от този период.
Направих всичко по силите си да отварям очи и да водя познати и непознати към светлото. В същото време тия, на които им беше добре да си седят на тъмно, искаха да ми запушат устата, да ме лишат от платформа и никой друг да не види светлите истини. Мнозина от тях го правят и досега, затова сме в бойни действия.
И няма да има мир, докато ненормалници чувстват информационното пространство и света като своя бащиния.
По въпроса с „амнистията“
Да амнистираш някого, означава да го помилваш. С други думи, да го върнеш обратно в обществото, въпреки че е доказан престъпник. Предсрочното му освобождение се дължи на това, да речем, че той е дал основания да се мисли, че се е „поправил“.
Сега… Отказвам да бъда „амнистиран“, защото по начало не съм престъпник. Нито съм излъгал за нещо през тия години, включително и по тая тема. Не съм лъгал за ефективност и безопасност на разни инжекции. Не съм лишавал хора от правата им на свободно придвижване, нормално образование, достъп до работа и т.н, и т.н.
Но има и друго…
Отказвам да амнистирам когото и да било, ако не е показал, че вече е излязъл от „тъмното“ и че вече не е мракобесник. От какъв зор трябва да амнистирам главния санитар Кунчев, на чиято сметка са погубените животи на много българи, някои от които и мои роднини? Или онова олигофренясало и осморнобустеризирано кречетало Ушев, превърнато в тотем на сатанински медии като „Дневник“?
Единственото, което мога да направя за тях, е да благословя поредната им доза. С пожелание тя да им помогне по-скоро да се отърват от ужасния български народ, тъй ненавиждан от тях. В патологичния случай на Ушев, не само по линия на ковид, затова Ушевци са ми по-противни и от Кунчевци.
Ако са живи, им пожелавам Нюрнберг 2.0. Ако пукнат, пожелавам им да вървят по дяволите, с които определено са избрали да играят в един отбор. Ако изобщо между демоните и тях има някаква съществена разлика.
Ненавиждам ги!
Заедно с подобията им по света и у нас: Урсула, Фаучи, Ботокса, Фатмака, Янев „Зеления сертификат“, Кацаров, всяка друга мижитурка на Радев , самия Радев, Радан и всеки друг посран. До ушите посран и по-гнусен от прокажен!
И трябва да ли да си припомняме, че не става дума само за „индивиди“, ами още за търговски вериги, фирми и корпорации?
Християнската ми душа дава амнистия само на искрено покаяли се. Не на думи, а трябва да личи по плодовете на делата. И най-напред трябва да намерят сили да се извинят и изрично да поискат тази прошка.
Горко на тоя, който дава непоискана прошка, както горко ще се кае всеки, който помага, без да му е търсена помощ.
Иван Стаменов
в опозиция на глупостта
