Ще свърши войната и едно няма да разберем. Ама наистина е екзистенциално. Русия е фалирала по de fault. Нали така, след шестнайсет пакета санкциии, близо милион убити, със скапаната си техника, пълната изолация на лидера й от Колективния Запад и тотално впиянчената полудива шаячна войска. Е, как тогава стои зад всичко страшно по цялата планета? А Голямото страшно, струва големи, много големи пари и умения. Големи, много големи умения и пари. Само да си представим какво трябва да притежаваш, за да си купиш президентските избори в… САЩ. Но не само, а после да ги загубиш, но да успееш втори път да ги вземеш. Не броим дреболии като вотовете в Сърбия, Македония, Румъния и Молдавия (а, момент, там Западът в последния момент успя да се справи)… Да успееш от кенефа на двора да организираш всички глобални хакерски атаки на планетата. И това при положение, че едва ли има украинско семейство, на което вече да не са откраднали чипа от пералнята. Няма, няма миялна машна с чип нито в Харковска, нито В Запорожка област, няма и в Покровск дори. През това време Злото джудже залавя и трови всичките си политически противници. Като казахме за Джуджето. То за пореден път прояви злия си характер. Постави логическия парадокс, че няма как президентът Зеленски да участва в мирните преговори за Украйна, колкото и да му се иска, тъй като самият той издаде президентска забрана, че никой, включително и украинският президент, няма право участва в преговори с Путин. Пък Путин ще участва в преговорите. Това ако не е проклетия…
Ние, от Източна Европа, разбира се, изобщо не вярваме във всемогъществото на Русия. Не поне и по този начин. Обаче, обаче… Западната публика, също като своя млад герой Володимир, не издига Логиката в култ. И не си задава поне горните въпроси. Най-мощната образователно-идеологическа система, която Западът организира и разпространи сред амбициозните млади из цяла Европа още с падането на Стената, се нарича „Еразъм“. А най-известното произведение на средновековния хуманист и мислител Еразъм Ротердамски е „Възхвала на Глупостта“. Каква ирония на Съдбата. А зад иронията на Съдбата, често наднича Логиката. Желязната логика, не онази на пералните и съдомиялните.
Stepan Polyakov

в опозиция на глупостта








