Докато икономическите показатели на САЩ осезаемо се влошават – от задлъжнелите домакинства и спада в покупателната способност, до нарастващия държавен дълг и тревожното покачване на безработицата – Доналд Тръмп все по-упорито насочва вниманието на медиите към външнополитически теми. Това даде повод на редица анализатори да се подхлъзнат, че републиканецът е влязъл в обувките на своя предшественик Джо Байдън и на глобалистите, защото втвърди тона към Москва и Владимир Путин.
В този смисъл, маневрите на Тръмп за отклоняване на вниманието очевидно работят. И то умело.
Сериозният проблем на Тръмп изобщо не е войната в Украйна, продължаващото настъпление на руската армия или успехите на Путин. Отдавна е ясно, че Киев просто източва финансов ресурс от Вашингтон за една обречена кауза – а това не носи никакъв дивидент за Америка. Напротив. Но обсъждането на темата с Украйна в медиите удобно „изяжда“ времето, което иначе трябва да се посвети на най-наболелия въпрос:
„Каква е реалната ситуация с икономиката на САЩ и доходите на хората?“
А отговорът е болезнен. И Тръмп не иска да го изрече.
Но експертите го казват. Ясно и недвусмислено.
Бившият финансов министър Лари Самърс предупреди по повод новия пакет от данъчни облекчения, наречен от Тръмп „One Big, Beautiful Bill“: „Това е най-голямото увеличение на държавния дълг от който и да било законопроект досега.“
И добави безмилостно:
„Най-големият длъжник в света не може вечно да остане най-голямата сила.“
Самърс не е случаен коментатор. Той е институция.
Друг е въпросът, че – както вече съм писал – Тръмп е в капан. Наследи икономическа катастрофа от демократите и към момента няма полезен ход. Сериозни съкращения в разходите ще може да предприеме едва след изборите за Конгрес. Ако ги спечелят републиканците. Истинската консервативна политика е сложена на пауза.
А дотогава?
Deloitte – една от най-авторитетните консултантски компании в света – и U.S. Bank сигнализират: налице е отчетлив застой в потребителското търсене. Причината – доходите не догонват инфлацията, а високите лихви и растящите цени изяждат семейните бюджети.
Bankrate допълва: безработицата расте. А в този фон вече се вижда все по-осезаемо забавяне на плащанията по кредитни карти, ипотечни и фирмени заеми.
По този проблем Тръмп не желае да говори.
Ето защо днес той „произвежда мъгла“: че не бил доволен от Путин, че бил загрижен за Украйна, че щял да пази Европа.
Медиен пушек.
Но не е само Тръмп.
Финансовият анализатор и политически коментатор Алекс Крайнер публикува силен анализ, в който заявява:
„Великобритания бавно се разпада.“
И добавя:
„Правителството изглежда обсебено от водене на война срещу Русия в Украйна, откриване на втори фронт на Балканите чрез дестабилизиране на Босна и Херцеговина, и консолидиране на контрола над Близкия изток чрез Израел и новата им колониална придобивка – Сирия… Именно това едностранчиво преследване на имперски цели вероятно е довело до гибелта на Рим. Днес Великобритания изглежда е на подобна траектория.“
И завършва зловещо:
„Както и с Рим, това почти сигурно ще доведе до икономически колапс, покачващи се лихви и постепенна загуба на покупателна способност чрез инфлация или хиперинфлация.“
Крайнер посочва и много тревожната статистика:
Над 25,2% от възрастните британци са споделили, че са мислили за самоубийство.
При младите – между 16 и 34 години – този процент надвишава 30%.
А през миналата година близо 11 000 милионери са напуснали Великобритания, по данни на Henley and Partners.
В този апокалиптичен фон – какво казва новият британски премиер Киър Стармър?
Нито дума за инфлацията.
Нито дума за колапса на потреблението.
Нито дума за бягството на капитали.
Вместо това: реторика за санкции срещу Русия, за подкрепа на Украйна и за контрол върху миграцията.
Същото правят и германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Макрон.
Те премълчават вътрешните сривове – стагниращата индустрия, социалното напрежение, дефицитите – и ги заменят с ритуални заклинания за „заплахата от Русия“ и „европейска сигурност“.
Истината е проста и болезнена:
Тръмп, Мерц, Макрон и Стармър се опитват да запазят властта, като прехвърлят вниманието от реалната битка – битката за икономическо и социално оцеляване в собствените им държави.
У нас ситуацията е почти идентична. Само дето темата Украйна и войната е контрапродуктивна за властта ни. Най-сетне узряха за тази истина. Отклоняват вниманието ни с “уж” борба срещу корупцията, а мълчат за шоковия ефект, който предстои от влизането ни насила в еврозоната.
Украйна е сладката дъвка на елитите. Зеленски е техният подставен актьор с изтекъл мандат за отклоняване на вниманието. Държавата му е изкупителна жертва.
Когато елитите говорят за танкове и ракети (или еврозона), имат за цел да залъжат обикновения човек да не мисли за дупката в джоба му, която все повече се разширява.
И използва медийни димки.
в опозиция на глупостта
