Тези дни България все повече ми прилича на заседналия и потъващ бавно край Камен бряг кораб. Нека обобщим:
1. Корабът се движи часове в погрешна посока. Става ясно, че ще се блъсне. Само че екипажът нищо не прави (вероятно в тежък махмурлук), а граничната полиция на държавата бездейства, макар ясно да вижда на радарите накъде е тръгнал плавателният съд.
2. След като се блъска, никой не прави нищо, за да го освободи – нито екипажа, нито държавата. При това в продължение на седмица.
3. Става ясно, че товарът е опасен. Почват закъснели действия за разтоварването му, които са организирани крайно некадърно – в резултат стотици тонове опасни торове са буквално изсипани в морето.
4. Накрая времето се разваля и става очевидно, че корабът почва да потъва. Това продължава да не стряска нито екипажа, нито държавата. Те продължават да бездействат.
Сега нека сменим кораба с България, екипажа с управляващия „елит“, а държавата с българския народ. Е? Не е ли така?
д-р Костадин Костадинов
в опозиция на глупостта
