Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“ коментира във Фейсбук профила си избора на конституционни съдии на 19 януари. Постът ѝ е нестандартен. Философски. Търсещ. Започва пасторално с…“петък“… Опит за писмен импресионизъм.
Ето и поста на Лена Бориславова:
„Петък 19.01.2024
Две положителни събития: съдия Белазелков стана конституционен съдия и аз, за разлика от моите колеги от ПП-ДБ, не трябваше да гласувам в НС.
Един компромис. 1/12 компромис.
Е ли Конституционният съд полуполитически орган по дизайн и функции – със сигурност може да се твърди. Казвали са ни го на лекции. В онази аудитория, в която се появи надписът на студентското недоволство и се загнезди в съзнанието ни с болка.
Две големи обществени групи. Силно професионална, политически независима кандидатура, ползваща се с широка обществена и професионална подкрепа. И… силно политизирана и антагонизираща кандидатура, идваща да замени друга такава, вече с изтекъл мандат.
Един избор и Едно управление, което съществува във взаимодействието на тези два свята и заради осъзнаването, че нито една от тези две обществени групи няма да изчезне. Особено втората – та това са 669 924 гласа и тяхното право да получат кандидатура, която олицетворява политическата формация, която подкрепят.
в опозиция на глупостта
