Наскоро българският външен министър обяви, че България ще подкрепи даването статут на страна-кандидат за ЕС на Албания. На пръв поглед – принципна позиция, основана на отношенията на добросъседство и сътрудничество на балканските държави. Оценено обаче в перспектива, приемането на Албания в съюза, а в недалечното бъдеще – и на Турция, ще затвори западния и южния край на така наречената ислямска дъга.
Това е стара конспирация на ЦРУ, утвърдена в началото под името Зелен диамант“, и съществено допълнение към станалата вече известна операция на американското разузнаване „Лиоте“ или „Разбиващ фактор“, целяща разпада на Съветския съюз, а по късно – унищожаването на социализма като обществен строй. Но докато там концепцията има по-скоро икономически и морален характер, операция „Ислямска дъга“, както личи от името й, цели разсичането на православната общност в региона чрез създаването на мюсюлмански пояс, обхващащ Босна, Санджак, Албания, Косово, Македония, Кърджалийска област, Източна и Западна Тракия, а по-нататък – и почти цялата Източна България.
Както вече „Десант“ писа, с течение на времето операцията мени наименованието си – от „Зелен диамант“ става „Мюсюлманска дъга“, после с цел да се прикрият истинските й цели е озаглавена „Зелени Балкани“, докато накрая истината лъсва в последното й име – „Ислямска дъга“.
След краха на социализма в Източна Европа за американците този план стана излишен. Но не и за турските служби, участвали в разработката му, както и за управляващите кръгове в тази страна, сред които мечтата за присъединяването на Дунавския вилает е още жива. Колкото до целта, тя си остава същата – превземането на територия, която да свърже единствената ислямска страна в Европа – Албания, с Турция. С обособяването на Косово и вече ясно очертаващото се трансформиране на Македония в на практика федерална държава на мюсюлмани и православни, левият край на дъгата е ясно очертан.
След което наред сме вече ние. Още повече, че съществен фактор във формирането на българската външна и вътрешна политика е ДПС – петата колона на Турция у нас.
Затова няма нищо случайно в това, че през лятото на миналата година българският парламент прие една поправка в Закона за вероизповеданията, която даде възможност на мюсюлманското вероизповедание у нас да претендира за собствеността на близо 90 имота в цялата страна.
Но нека се опитаме да очертаем проблема в неговата пълнота. Мюфтийството едва ли сериозно се надява, че ще сполучи да пробие българския съд и така да се сдобие с някой и друг имот в повече. Юридически несъстоятелно е да се мисли и че при сегашното наше законодателство тези имоти биха могли да станат турска собственост. Опасността обаче остава, защото според правилата на цивилизованата агресия от нашето време първо се превземат душите на хората – в случая чрез общата вяра, а после, вече в съгласие с принципа на самоопределение, се претендира за определена територия.
Големият български проблем е в липсата на практика на каквото и да е ефективно институционално противодействие срещу изграждането на ислямската дъга. И това също не е случайно. То се корени в продажническия манталитет на политическата класа у нас, която в огромното си болшинство е готова дори за по-малко от 30 сребърника да продаде и бащиното си огнище.
Преди малко повече от шест века османските завоеватели са били улеснени от разединението, обхванало българската държава. Сега единственият ни цивилизационен избор е да застанем всички заедно зад майка България и да спрем настъплението на радикалния ислям.
Автор: Огнян Марков
в опозиция на глупостта
