До онзи ден, преди да получат своето правителство, без което щеше да свърши светът им, домораслите „граждани на света“ разправяха как искали да правят даже „български Майдан“. Не се разбираше дали ще плащат на някого да лее кръвта си за тяхната неолиберална революция или самите те ще участват в екшъна – и при какви условия. Стори ми се, че си представят тая работа като холивудските филми, където по покривите на сградите кацат командоси и снайперисти, готови да им се притекат на помощ, в случай че долу, на площада, дочупят меките им китки или нещо друго се закучи в терминаторското им настъпление срещу ганьостанците с неправилните ориентации (геополитическа и джендърска).
Много по-ясни изглеждат другите сладури, които сега на свой ред революционерстват. От диваните си те пишат в социалните мрежи колко неориентирани били ганьостанците, че не дигат въстание срещу престъпното правителство, ами само недоволстват от подобни дивани в същите социални мрежи. Да се смееш ли, да плачеш ли… Май е повече смешно, защото – ами погледнете ги и не се правете на слепи – революционерите от този тип най-често са дебелогъзи чичовци и лелки.
Ако бяха по-честни, можеха именно с дебелогъзието си да обяснят една от причините да не планират лично участие в екшъна срещу овластените, ами предпочитат да си вярват и настояват ние да сме съгласни, че тяхната работа свършва с подготовката на въстанието – според един от инфлуенсващите шкембести чичовци, а според една от лелките – с ушиването на байрака като Райна Княгиня. Много им е важно да не пролеят и една капка своя кръв. Някои от тях отдавна правят заявка и за бъдещо политическо творчество, като не е много ясно дали ги изнервя повече нежеланието на ганьостанци да беснеят по площадите по тяхно указание или – о, ужас! – още по-отчетливото им нежелание да гласуват за каквито и да било бесници. Във всеки случай и за тях българинът е толкова „неориентиран“ какво всъщност трябва да се прави, колкото и онези, за които Ганьо не можел сам да решава ориентациите си.
Та много са ми сладки – и майданстващите „граждани на света“, и диванните „патриоти“ с кървавите писма, зовящи за въстание
Първите се лъжат, че преобладаващата част от населението не е достатъчно против тях, щом се задоволява само с фейсбуковски постове. Вторите пък се лъжат, че населението е преобладаващо с тях, макар да не се отзовава на повиквателните им за бран. Може и аз да се окажа поредният шкембест и дебелогъз лаладжия, който само си въобразява, че разбира тия, които меките майданци и сочните диванци очевидно не разбират.
В крайна сметка ЧОВЕК МОЖЕ САМО ДА СЕ НАДЯВА, че другите мислят сходно на него. А ето как мисля, пък после вие ще ми кажете в коментарите дали трептим на сходни честоти: нито ще беснея по майдани и въстания, нито планирам да се отзовавам на каквито и да било повиквателни, нито ще им гласувам, по една проста причина. А тя е, че проклинам деня, в който бих позволил на по-прости от мене, имащи се за по-сложни от мене, да ме яхват, да ми турят юзди и да ми указват житейски посоки, слагайки ми и капаци, та да не виждам вече, каквото съм виждал преди встрани от тяхната зададена посока!
Също така нищо от случващото се не заслужава и една капка пот в борба срещу него, пък за капка кръв – да не говорим. Всичко си е точно за мене и си се случва точно навреме. За три поредни дни станах свидетел на рухването на три илюзии. Един журналист, който беше от ПП, вече не ги понася заради онождането с ГЕРБ и ДПС. Един съсед от ГЕРБ вече намрази Тиквата и в червата си, задето е продал партията, за да спаси задника и богатството си. Една фейсбуковска приятелка пък вчера се светна, че Възраждане и с поредното си (не)гласуване в пленарна зала се доказа като пасивен съюзник на статуквото.
Никое от тези пробуждания нямаше да се случи, ако не се случваше това, срещу което искат да рипаме ония с техните си мераци да ни яхват
Ето защо няма да си мръдна пръста, нито – дебелия задник от стола, за да крепя нещо, което трябва да падне. Дишайте спокойно и гледайте сеир, докато точно тия, които са готови на всякакви безпринципности и диващини, за да спасят държавата, ще са именно онези, които ще я загробят в може би най-голямата досегашна национална катастрофа. И ще бъде толкова вълнуващо, защото тогава ще може да се гради нещо съвсем ново на равен и разчистен терен!
Да, толкова е просто. И избирам да мисля, че дори другите да не мислят точно като мен, дори да не могат да го рационализират и подредят в изречения, го предчувстват. Интуитивно. Затова нито гласуват, нито бесуват по площадите. Пробуждат се един по един, учат се, включително на божествено търпение, и си чакат времето, когато ще имат по-добри условия да дадат нещо повече на народа си, а защо не и на света.
Иван Стаменов
в опозиция на глупостта
