По-възрастните измежду тях са били под 18-годишни при поражението на нацистка Германия Повечето са живели в Бавария, около резиденция на Фюрера в масива на Оберзалцберг, в сърцето на защитената територия, до която простосмъртните не са можели да припарят.

Синове и дъщери са на един елит, който не е страдал особено от ужасите на войната. Наричат ги понякога наследствените принцове и принцеси на нацизма. През Втората световна война те са просто деца, които живеят в позлатена клетка, в сърцето на бърлогата на звяра, както може да се нарече баварското убежище на Хитлер. Повечето са обитавали огромни и красиви къщи, препълнени с безценни произведения на изкуството, често собственост на евреи, депортирани в концентрационни лагери, управлявани от родителите им.

Те са били заобиколени от дълбоко антисемитска атмосфера, разбира се, а луксозните им имения в Бавария са често посещавани от лагеристите от Дахау, които работели в именията им като съвременни роби- градинари, ковачи и шивачи. Въпреки това, не може да им бъде вменявана вина за този период. Тези русички деца на Райха изобщо не си представяли реалността на света, сътворен от могъщите им родители. Не са знаели почти нищо за концентрационните лагери, нито са били са наясно със систематичния процес на депортиране и изтребление на еврейското население в териториите, контролирани от Третия райх.

Отношенията между родители и деца, често са сложни, както добре знаят психолозите, особено ако родителят е общественозначима фигура, а в тези случаи това е факт. Какво означава да си дете на тези нацистки престъпници, които са останали до последно верни на Хитлер, докато около тях болната мечта за арийска Германия се разрушава на парчета? Какъв човек е излязъл от теб? От този въпрос се ражда книгата “Децата на нацистите” от Таня Красниянски, френски адвокат по човешките права, автор на много изследователски трудове за онази епоха. Във вените й тече немска, френска и руска кръв. В тази си книга тя разказва историите на осем семейства на нацистките водачи преди, по време и след Втората световна война. В своите проучвания си е поставила за цел да разберете какви отношения свързват зловещи фигури като Хайнрих Химлер и Йозеф Менгеле със собствените им семейства, как тези връзки са повлияли на възприемането на националсоциализма от децата. “Израснали в тишината и уединение, те са дъщерите и синовете на престъпниците, които написаха най-страшната и тъмна глава от историята на нашето време. Но много рядко историята помни, че тези мъже са имали дори и деца.

Бащите им са опетнени с абсолютното зло, отхвърлили са всякаква човечност, стигайки дотам, че да се обявят единодушно „невинен“ от банките на процеса в Нюрнберг, пише авторката в предговора. Тя разказва там, че книгата е родена от задълбочени изследвания в архивите, отворени за консултиране, изследване на съдебни документи, писма, книги, статии и интервюта за личния живот на лидерите на Третия райх и техните потомци.

По повод излизането на книгата в Италия авторитетното тамошно списание “Панорама” писа: “Едно нещо е ясно, след като прочетете книгата на Краснянски: начините, по които фигурата на баща си е взаимодействал с децата, са решаващи при последващо отхвърляне, или обратното, за безусловно отъждествяване с нацистката идеология.” Нито едно от децата на водачите на нацизма в детството си не е било наясно с дейността на баща си. Те разбират за чудовищните престъпления по-късно, в резултат на поражението на Германия, което следователно се е случило рязко и внезапно. Повечето от тези деца, дълбоко обичани и разглезени от своите високопоставени родители, никога не са се дистанцирали или отказали от своята семейна история. Някои от тях са размили направо болестно идолопоклонството на фигурата на бащата. Те превръщат къщите си в музеи, посещавани днес от отричащите холокоста, от най-екстремните представители на европейската ксенофобска десница.

Тя упорито твърди пред медиите, че за всичко е виновен единствено Хитлер, а тези около него просто са изпълнявали дълга си. В края на 90-те години тя работи известно време като асистентка на хирург. За разлика от тях обаче, децата на тези нацисти, които са били студени и дистанцирани бащи, момчета и момичета, лишавани от любов и топлота в семейството си, не се колебаят да осъдят родителите си, нито да признаят тяхната роля в нацистката машина за смърт. Такъв е случаят например с Никлас Франк – син на Ханс Франк, който е бил адвокат на Хитлер, а после става генерал-губернатор на окупираната от нацистите Полша.