Въпрос 1: Как точно ще променим това, което не ни харесва, ако не гласуваме?
Отговор от негласуващ: Системата е гнила до основата си и извратена в същината си, така че нямам намерение да я променям. Една такава „промяна“ е илюзия, фантасмагория, отрова за ума. Променената форма на едно извращение все си остава извращение. Тая система подлежи само на смяна с друга, количествено, качествено и радикално по-различна!
Докато има достатъчно наивници, глупци и мазохисти, сегашната система ще остане. Тя работи за тяхното бавно пробуждане или пълно оскотяване… Каквото там си „избират“.
Когато няма да има повече необходимост от тази система, тя ще падне сама: 1) заради гнилата си основа, 2) под натиска на собствената си тежест, 3) заради липса на човешко основание за съществуването ѝ. И с малко помощ свише! Моралният човек не би унищожил нещо, което не е създал. Тази система не сме я създали ние и я оставяме на доизживяване, докато върши работа за пробуждането и осъзнаването на други.
И чак тогава, когато една критична маса (която числено може да е, да речем, само 10-20 хиляди осъзнати и инициативни човека) каже: Да градим новото! – Ами чак тогава ще градим новата система.
* * *
Въпрос 2: Защо тогава се харчат толкова пари за ТВ време, билбордове, инфлуенсъри, търговци на гласове, купуване на гласове, автобуси… Защо тези хора не си ги спестят?
Отговор: На паразитите им трябва легитимност да съществуват! Всеки процент отгоре на избирателната активност им върши работа. Това е и един от най-силните аргументи против гласуването – паразитите да нямат легитимност поне в България, както нямат досега – и това ги дразни. Легитимността им или нейната липса не е само вътрешен въпрос в държавата, ами и въпрос на международно равнище.
Всеки избирателен глас за паразитите може да се преведе така: „Аз съм съгласен да ме крадете и да ме експлоатирате като животно от ферма.“ – С други думи, може дори да се спори дали гласуването не прави греховете на паразитите по-малко греховни и по-малко зло, точно защото се вършат с „информираното съгласие“ на „жертвата“.
Друг аргумент е, че не трябва да ставаме съучастници в делата на злото, както ни поучава ап. Павел. Легитимация на зло, било то и „по-малкото“, си е съучастие в досегашните и бъдещите му престъпления. А такова съучастие никога не остава ненаказано, рано или късно всеки си плаща – буквално и/или другояче. Невежеството никога не е било и няма да бъде оправдание – не се приема от съдиите и според светските закони, не се приема и от ангелите според духовните Закони.
* * *
Въпрос 3: Какво правим при положение, че гласовете на негласувалите също се разпределят?
Отговор: Същото, каквото се прави и с 20 лева, които си фантазираш, че имаш в джоба си, но реално ги нямаш, защото никога не са ти били дадени. „Глас на негласувал“ е оксиморон и безсмислица като „дървено желязо“ и „ъгъл на кръгла стая“! Който повтаря тази мантра за „гласове на негласували“, може би трябва да се щипе 30 секунди, за да е сигурен, че не спи и не бълнува.
Дори да се разпределяха фантасмагоричните „гласове на негласувалите“, което реално е пълна измислица от идиот, който нито разбира закона, нито разбира от математика, това не променя ПРОЦЕНТНОТО СЪОТНОШЕНИЕ на партиите и броя на техните места в Парламента. Елементарни сметки и елементарна логика!
* * *
Въпрос 4: Ще отречете ли, че ние може да не се занимаваме с политика, но политиката се занимава с нас?
Отговор: Наскоро една донякъде публична особа, чието име в случая няма значение, обяви участието си в изборната надпревара под шапката на една партия, чието име в случая също няма значение, именно с това невъобразимо глупаво клише. Според тази „логика“ на клишето и неговото кандидат-политическо тълкувание, всички ние в някакъв момент трябва да се изредим като депутати в Парламента! Така че, видите ли, понеже политиката се занимавала с нас, и ние да се позанимаваме с нея.
Ами това си е енциклопедичен пример за безумие! Истината е, че човек може да се занимава с политика, без да гласува закони в Парламента (често без да разбира и половината от текстовете им) или без да седи в министерско кресло. Стремежът към такива места може да задоволява само нарциси и самозвани божества, и тяхната суета.
Изконното, древното значение на думата „политик“ не е властник, а „човек, който насочва мнения и нагласи на жителите в полиса (града)“. Затова човек може да бъде и обикновено е по-успешен политик като автор, който не се е омърсил с власт. И пак заради това именно влиятелните писатели или други влиятелни хора, оформящи мнения и представи на тълпите, винаги са били пръв политически враг на бесните властолюбци.
Ето защо въпросът по начало е „зареден“, тоест в него има фактологическа грешка и затова трябва по-напред да бъде поправен, ако иска да стигне до смислен и истинен отговор. Ясно е, че политиката се занимава с нас и опитва да прави социално инженерство, така че да мислим това, което на нея е изгодно да мислим. Или пък да не мислим въобще. Ние обаче също винаги се занимаваме с политика дори с постовете си във виртуалния полис. Някои го правим съзнателно, други – несъзнателно.
Та не е нужно, нито препоръчително да ставаме депутати или министри, за да се занимаваме с политика, особено по перверзния, богохулен и човеконенавистен начин, по който тя се занимава с нас.
* * *
Въпрос 5: Като сте толкова „добри в математиката“, правите ли сметка, че НЕгласуването помага на купения вот? Ако в едно населено място имат право на глас 6000 човека, но на избори се явят САМО 1000, какво става, ако са купени 200 гласа? При явили се хиляда човека на избори, ТЕЗИ 200 гласа са цели 20%. Но СЪЩИТЕ 200 гласа, при явили се 6000, ще са САМО 3,3%. Даже няма да минат бариерата.
Отговор: Хубаво е човек да е добър по математика, но още по-хубаво е да не забравя, че математиката е предимно абстрактна наука и често задачите развиват логическото мислене, БЕЗ ДА ИМАТ ВРЪЗКА С РЕАЛНИЯ ЖИВОТ. Ако трябва да „избирам“ между лайно, говно, изпражнение, екскремент, клефук, диария, дирмо, шит и шайзе, има ли значение кое от тях какви проценти ще вземе на изборите? Има ли значение дали едно от изброените, което е аналогично на другите изброени, ще мине „бариерата“? Има ли значение дали отпадъчният продукт на човешката еволюция е взел депутатското място с купен или реален вот, след като Парламентът ще бъде пълен със законодателни лайна и подобията им, различаващи се само по езиковото богатство и концентрацията?
Дори да предположим хипотетично, че сред лайната, говната и изпражненията има чиста вода ненапита, направете експеримент, който също не зависи от математиката. Сипете чистата вода в канализацията или в септичната яма! Ще пиете ли после от нея? Не, нали? Само ще я развалите.
Или пък… да де знам, има извратеняци и мазохисти всякакви, пият такава вода и още не ѝ се наситиха. Но на мен тая „чиста вода“ от ямата не ми я сервирайте, дори не опитвайте! Когато разпозная човек сред лайната и политическата система не е септична яма, няма да чакам математици да ми казват дали и за кого да гласувам.
Нека си имаме уважението: както не агитирам никого да не гласува, а само обяснявам защо не го правя, така бих желал реципрочно никой да не ми вменява задължения, защото само ще ме ядоса и ще затвърди убежденията ми.
Въпрос 6: Само знаете да сте „против“, а предлагате ли нещо по-добро?
Отговор: Предлагаме едно и също от над 10 години. Нарича се Троичен социален ред или Троичен социален организъм. Радикална, но мирна смяна на сегашната система с такава, която е съобразена с реалностите на живота, а не с единични или масови халюцинации.
Въпрос 7: Наистина ли си вярвате, че този Троичен ред може да се приложи сега?
Отговор: Теоретично – да. Практически – не. Но не заради нас, а заради вас, гласуващите поддръжници на сегашната система, които постоянно я „реанимират“, въпреки че всички вече виждаме пълната ѝ зомбификация.
Иван Стаменов
в опозиция на глупостта
