Валерия Велева с разбиващ коментар в поръчковата статия в “Ди Велт” и „успехите” на Промяната
„Когато преди пет години хората в България излязоха на улицата, за да протестират срещу корупцията в правителството, това изглеждаше като началото на нова ера. Появилият се от протестите алианс.
„Продължаваме промяната“ по-късно осигури начело на правителството премиера и финансовия министър новите политици и възпитаници на Харвард Кирил Петков и Асен Василев, и започна реформи за върховенство на закона и икономическа стабилност. Успехите са исторически…“
Това четем в статия в германския всекидневник „Ди Велт“ (Die Welt), публикувана от международния редактор Филип Фолкман-Шлюк.
Статията е откровено тенденциозно и клеветнически написана, сравнявайки днешното правителство с беларуската диктатура и превъзнасяйки „исторически успехи“ на правителството на Кирил Петков, пише в свой коментар издателят на „Епицентър“ Валерия Велева.
И понеже винаги трябва да се водим от истината, когато обрисуваме политическата действителност, ще си позволя да попълня само малка част от белите петна по отношение на правителството на Кирил Петков в тази статия – все пак трябва да сме честни пред историята
Истината е, че управлението на Кирил Петков и Асен Василев ще остане в учебниците като пример за политическа неадекватност и управленски волунтаризъм. Дилетанщината на Петков сътвори за 7 месеца гръмовни скандали, които странно защо статията в „Ди велт“ подминава или удобно премълчава.
Обслужвайки чужди и лични интереси, двойката Петков/Василев газеше Конституция, газеше закони, пренебрегваше основополагащи елементи на държавното управление. Неграмотни като висши чиновници, профани в прилагането на норми и правилници, двамата непрекъснато въвличаха държавата в казуси, поставяйки под риск националната сигурност с цената дори на извършване на национално предателство. Всичко това може да бъде поставено под един знаменател – злоупотреба с власт!
И Петков, и Василев за кратко време се превърнаха във властелини на държавата, овладявайки всички икономически и финансови лостове – НАП, ДАНС, Митници, служби и други подобни структури. Точно по време на „успехите“ на правителството на Кирил Петков станахме свидетели на свръхпредставителство на интересите на едно икономическо малцинство и минимално представителство на интересите на огромното социо-икономическо мнозинство.
Авторът в „Ди велт“ е пропуснал да отбележи в графата „исторически успехи“ как Кирил Петков и Асен Василев използваха по болшевишки репресивни прийоми срещу опонентите си; как не се посвениха да арестуват лидера на опозицията, без доказателства за закононарушения; как изправиха срещу себе си бизнеса; как се скараха с кметове; как опасаха с решетки вратите на парламента; как написаха закон-бухалка и си намериха човека, който да я развърти срещу нарочените от тях политически врагове; как Петков раздаваше правосъдие от екрана; как овладя службите и със страст се опитваше да използва силата им срещу неудобните на властта; как искаше да си назначи послушен главен прокурор. Уважаваният автор на „Ди велт“ трябва да знае как Кирил Петков демократично сe изцепи в „Панорама“ с настояването си: „Искам главният прокурор да бъде сменен и да сложим наш човек“; как поиска да има своя КПКОПНИ: „Първо трябва да дефинираме какво трябва да направи и след това ще посочим подходящото име“, защото така разбираше реформата в съдебната система?!
Ако беше истински журналис,т международният редактор Филип Фолкман-Шлюк не би трябвало да пропусне сред „успехите“ на правителството на Кирил Петков скандалът „Чаталджа“ и фирмата STV Консултинг, в който бившият финансов министър Асен Василев беше замесен в серия от обвинения, свързани с имотни сделки и бизнес дейности.
Ако беше бепристрастен летописец на успехите на ПП, колегата Шлюк не би трябвало да пропусне обвиненията към към Асен Василев за корупция в митниците, свързани с корупционни схеми и отчитане на финансови потоци.
Ако познаваше истинската ситуация в България, авторът в „Ди велт“ би трябвало да вземе под внимание показанията на Петя Банкова, бивша директорка на Агенция „Митници“, която твърди, че Василев е нареждал кадрови промени в ключови митнически пунктове (Калотина, Капитан Андреево, София, Варна, Пловдив) с цел овладяване на контрабандни канали. Като журналист, който громи корупцията авторът в „Ди велт“ би трябвало да се поинтересува как свидетели от Министерството на финансите потвърждават, че Василев е настоявал за отмяна на контрола върху отпечатването на акцизни бандероли, което би улеснило фалшифицирането и контрабандата.
Подчертавйки успехите на дуото Петков/ Василев, „Ди велт“ не би трябвало да подмине скандала „Джемкорп“, който се разрази по време на управлението им.
Няма как от списъка с „успехите“ на Кирил Петков да отпаднат лъжите: за „празния“ язовир „Пазар дере“; за „спасителната операция“ на кораба „Царевна“ с участието на шефа на военното разузнаване; за европрокуратурата, която участвала в ареста на Борисов; за електромобилите в Ловеч; за изграждането на завод за батерии на мястото на „Мариците“; за двата танкера по-евтин газ от САЩ; за следващите седем танкера, които били осигурени, пък никой не знаеше къде са; за уж готовия интерконектор с Гърция…
Нищо от тази историческа действителност, съпровождаща „успехите“ на правителството на Кирил Петков, не присъства в статията на Филип Фолкман-Шлюк. Защо ли? Защото тя се базира единствено на твърденията на Кирил Петков, който е цитиран в материала. Затова можем да приемем, че тази статия е съчинена от Кирил Петков и от неговите фантазии за „успехите“ на кабинета му и удобно публикувана в „Ди велт“. За съжаление!
Впрочем не за първи път „Ди велт“ си позволява да публикува манипулативни материали в полза на Кирил Петков и нахълталите в българската политика харвардци.
През януари 2023 отново „Ди велт“ и отново от същия автор беше публикувана явно поръчкова статия, озаглавена „България – страната, която тайно спаси Украйна“. Тогава се появиха публикации „колко струва да си поръчаш статия в „Ди Велт“ – 26 000″. Няма лошо, но такива публикации, според правилата, изрично се обозначават като платени. Тогава и Нинова, и президентът Радев обвиниха водещата германска медия в нарушаване на основни журналистически и етични правила, а „Ди Велт“ обясни мотивите зад публикуването на статията като търсене на „вълнуващи истории и да ги разследват“.
Авторът на статията беше същият Филип Фолкман-Шлук, който в същия соцстил беше сътворил пасквил, превъзнасяйки ролята на Кирил Петков като „спасител на Украйна“.
Всеки журналист има правото да търси своите истории и герои, които да описва както му диктува съвестта и журналистическата етика. Но когато става въпрос за откровена манипулация на фактите и изопачаване на истината, това не е журналистика. А откровена лъжа. В случая става въпрос и за накърняване интересите на държавата.
автор:ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА
ТОВА Е АБСОЛЮТНА ГАВРА! НЕМСКИЯТ ПОСЛАНИК ТРЯБВА ДА БЪДЕ МОМЕНТАЛНО ПРИВИКАНА И ИЗГОНЕНА! ЗАЕДНО С ДИПЛОМАТИ ОТ ПОСОЛСТВАТА, НАБУТАНИ В СЪДЕБНАТА ЗАЛА ОТ ПП/ДБ!
Няма никакво значение какъв е протестът. Няма никакво значение дали го одобрявате или не. Ако посланик на чужда държава се яви на протест тя трябва да бъде М О М Е Н Т А Л Н О привикана и дори вероятно изгонена. А към нейната държава да се вдигне максимален скандал на абсолютно всяко равнище. Посланик НЕ МОЖЕ да присъства на такова събитие.
Ако не ви харесва да ни се меша ЕС, да ни се меша САЩ, да ни се меша Русия – това става с демонстрация, че мешането е недопустимо, независимо от кого. Просто тук е абсолютно общо български казус. И няма общо със самия протест. Това е плюнка в лицето на всички нас.
За Бога, „побратима“ на нашите управляващи партия в момента управлява даже в Германия, това е абсолютна гавра с нас. Сериозно.
…
За мое учудване, МВнР излезе с позиция по отношение на немския посланик. Без учудване обаче, това е една жалка, жалка, жалка позиция. Да внимавали посланиците, ама сме били отворени към диалог, като 15 пъти е повторено колко ги уважаваме. „Бийте ме по-меко, защото ви обичам“ е положението. Безкрайно жалко навеждане.
Понеже се разрази дебат дали това е позволено или не – член 41 на Виенската конвенция по дипломатически отношения ратифицирана и от България гласи:
1. Без да накърняват тези свои привилегии и имунитети, всички лица, ползуващи се от привилегии и имунитети, са длъжни да уважават законите и правилниците на приемащата държава. Те са длъжни също тъй да не се месят във вътрешните работи на тази държава.
Тази Конвенция се спазва от ВСИЧКИ цивилизовани държави, дори банановите републики. Тя не се спазва, може би, от някакви пигмейски племена в Африка, че дори и там не съм сигурен.
Така че моля ви се без абсурдни твърдения как това можело. Това не е партиен или политически въпрос, това е държавен. И впрочем, това даже бих казал, че е победа на Асен Василев, до който застана посланик с цената да наруши тези правила – че даже не кой да е посланик, а посланик от държавата, която уж е най-гоялм съюзник на управляващите. И ще ви припомня, че това е по РАТИФИЦИРАН МЕЖДУНАРОДЕН ДОГОВОР, който според конституцията има ПРЕДИМСТВО пред вътрешните закони. Това беше аргументът, с който се отхвърли референдума за еврото, нали?
Сега да отваряме ли наново темата за референдум за еврото, щом оспорваме ратифицирани международни договори, а?
Аз съм дълбоко омерзен и безкрайно ядосан. Ако не можем да спазим тези правила, какво, за Бога, правим въобще!?
автор:Виктор Блъсков
„НЕПОГРЕШИМИТЕ“ ЗАПАДНИ СУБЕКТИ БЯХА КАТАСТРОФАЛНО ИЗМАМЕНИ С ПРОЕКТА ПП. И НЕ ДОРИ ЗАТОВА, ЧЕ ПП СА НОВАТА КУКИЧКА, А ЗАЩОТО КУКАТА СЕ ОКАЗА КРЕЩЯЩО ДЕФЕКТНА
Посланикът на Германия у нас г-жа Ирене Мария Планк участвала в митинг-протест на ПП-ДБ в защита на кмета Коцев. Не е приятно за властта в момента, но е съвсем очаквано и разбираемо. САЩ и европейските държави няма да се откажат от собствените си продукти за интервенция като например „Правосъдие за всеки“ и други подобни ала Съюз на съдиите в развиващи се „демокрации“ като България.
Самите ПП се наложиха, получиха властта и арогантно се разпищолиха именно през глобалистките мрежи за влияние и чрез посредничеството на експосланичката на САЩ Херо Мустафа. Нищо скришно няма в този факт, всички сме свидетели как се случи.
Политиката на въвеждане на паралелна власт през натиск от страна на неправителствени организации и контрол върху медиите е ефективна у нас много отдавна.
Големият проблем е, че уж „непогрешимите“ западни субекти, които се считат за еталони на демократични общества, бяха катастрофално измамени и самоизмамени с проекта ПП, камуфлажен елемент от мимикрията и трансформацията на комунистическия режим в България. И то, измамени не дори заради това, че ПП са новата кукичка за старата западна наивност, а защото куката се оказа крещящо дефектна.
Не можаха да удържат властта, провалиха задачите, апропо, и на едните, и на другите. Източните хищници веднага се възползваха от глупостта им и разтуриха държавния апарат, държавната енергийна сигурност, хаотизираха и разроиха политическата система до степен на пълен разпад, нагнетиха напрежение в лумпенизираните маси, обяздиха църквата по почина на обяздването на президентството – с ефектно публично изражение и пр.
През цялото това време западните „специалисти“ по конструкторска интервенция непрекъснато си мислеха, че владеят ситуацията, понеже официално сме в сферата на влияние на западния вектор. Херо си позвояваше неприемливи реплики и назидателско отношение като към първобитни животинки, които не знаят как да се подредят и самоуправляват. Само че Херо пропуска нещо много важно – България преживя Османската империя, преживя комунизма, сега преживява и посткомунизма и участието си в новата сфера на влияние. И да, с много загуби; но преживява именно заради адаптивността на народа към различни видове репресивна власт.
България никога не е била т.нар. правова държава. България е много на изток, за да има автономна веберианска бюрокрация, тоест компетентна, носител на национална идентичност. Ние съществуваме и винаги сме съществували чрез патронажни практики, клиентелистки услуги, патримониална и семейна доминация, фундаментално източно търпение под мачкането от дерибеи, ганьовско увъртане, дразнещо великите фактори, и защитна политическа нерешителност, съизмерима със съответната неспособност и пр. Така че проектът ПП в България силно отговаря на измамническия ресурс, който винаги изваждаме, когато има страх, когато силно се върти света, а ние искаме да излъжем всички. Ето, лъжем ги, успяваме.
Така че германската посланичка искрено я съжалявам. Изобщо не знае и никога няма да разбере къде е попаднала. Тя е употребена за задачите на новите вратовръзки на старите съветски костюми и счита, че съдейства за справедливостта. Не! Участва в холограмата на псевдодемокрацията в България. Изображение в западните мозъци, зададено едновременно от глобалистките интервенционистки мрежи и източните примитивни форми на корупция, които всеки път надиграват НПО-инструментариума. Асен и Кики са типичен пример на извличане на респектабилна подкрепа от Запад за получаване на властта и решаване на задачки, в дълбочина подадени от Изток, но много умело декорирани като уж полезни за западните геополитически интереси.
Та, германската посланичка и да е там, и да не е там, няма особено значение. Подпомага игровия сюжет на едни и същи кукловоди.
автор:Калина Андролова
в опозиция на глупостта
