В днешния ден за размисъл и аз като всички вас се чудя какво да правя утре. Обикновено или не гласувам, или все така се случва, че някой приятел попада в нечия листа, а аз от кумова срама се довличам до урните, оправдавайки се пред себе си, че „подкрепям мой човек“. Но тези избори са особено жестоки – приятели и познати са ги набутали в листите на почти всички партии – от „Величие“ и МЕЧ, през ИТН и ППДБ, та чак до „лошите“ ГЕРБ и ДПС. За жалост, имам и няколко объркани познати при Радев, а други двама дори са ги излъгали, че може да ги назначат на ръководен пост в изпълнителната власт след изборите („ако станат нещата“ – точен цитат).
Днес, в последния ден преди изборите, и аз като много хора в нашата страна, разсъждавам най-вече върху „новия проект“, за който всички говорят. Умишлено избягвах да коментирам Радев обстойно по време на кампанията, защото вярвам, че на „новите“ трябва да им се дава шанс – един вид „да дадем път на младите“ в политиката. Сега, друг въпрос е доколко Радев е „нов“ и „млад“ на това поприще. Но по-големият проблем е, че е много трудно да се коментира нещо, което е изначало изпразнено от съдържание.
А в следващите редове ще се опитам да обясня как стигнах до извода, че проекта на Радев е кух като празна войнишка манерка.
Първо, през месец януари Веселина Томова и АФЕРА хванаха „копринките“ и гравитиращата около тях олигархия по бели гащи, че се канят да кръстят проекта на Радев „Нашата България“, а пиарката на Васил Божков дори беше запазила домейн за сайта му.
Името на проекта беше лансирано от самия Радев чрез натъртване със специфична интонация в някои от последните му речи, преди да сдаде поста, както и в такива на марионетката му, която сега е „и.ф.“ президент – Илияна Йотова. Името бе потвърдено с половин уста и от самия автор на речите на Радев – наследилия тази отговорност от Велислава Дърева бивш евродепутат Иво Христов (известен още като „фалшивия Иво Христов“, защото има и друг Иво Христов – професорът социолог, който пък е известен като „истинския Иво Христов“). В края на месец януари, в злощастното си интервю в „Панорама“, самият Радев си призна индиректно, че са били хванати в крачка, като отказа да отговори на въпросите как ще се казва проекта му или как ще се регистрира за изборите, защото „олигархията“ ги дебнела от всеки ъгъл и всячески се опитвала да ги саботира (смях в залата).
Никой не каза обаче как продължава тази история, а тя е не по-малко интересна. На 29 януари, седмица след разкритията в АФЕРА и само ден преди интервюто си в Панорама, в което Радев потвърди разкритията на АФЕРА, „копринките“ регистрират нов домейн – moiatizbor.bg, като този път внимават „да не стане фал“ и лично Пламен Узунов се е заел със задачата да подаде нужните документи. Той е вписан официално и като подател на заявлението.
За регистрацията отново ползват услугите на компанията „Супер Хостинг“, където беше запазен и домейна nashatabulgaria.bg от пиарката на Васил Божков.
Дори и в момента, ако отворите moiatizbor.bg, ще видите страница по подразбиране със системно съобщение „Очаквайте скоро“, каквито имат всички „празни домейни“ без сайт зад тях, намиращи се на сървърите на въпросната хостинг компания.
Апропо, явно притеснени от публичния гаф, хората на Радев и Божков са изпаднали в тиха паника и бързо решават да не довършат процедурата по запазване на първоначално избраното име, като не изпращат останалите изискуеми документи за регистрацията, 30 дни след което домейна бива освободен и в момента отново е наличен за регистрация от всеки.
Междувременно Васил Божков, който беше тръгнал да се показва и да пуска статуси в социалните мрежи, в които умишлено ехидничеше от радост, че Радев най-сетне е „слязъл“, спешно потъна в дън земя и отново спря да пише и да говори. Мисля, че сами можете да си представите какви са били разговорите зад кулисите, когато публично се е разкрила връзката Божков-Радев, а тонът надали е бил много спокоен.
Интересно е да се отбележи, че „моят избор“ е друга фраза, която Радев използва на няколко пъти в свои изказвания и речи във времевия период около театрото с напускането му на Президентството след Нова година.
Това идва да подскаже, че до този момент Копринков и сие са следвали една и съща матрица за това как трябва да се казва и да звучи „проекта“, и съответно как да се пласира пред аудиторията.
Следват няколко седмици на спокойствие и тишина, в които Радев също се беше покрил и не говореше никъде, докато се стигна до заветната дата 2 март – ден преди националния празник на страната, когато най-сетне бе обявена „Прогресивна България“. В същия ден Васил Божков пусна своя снимка в социалните мрежи, на която е с камуфлажни дрехи и войнишки фешън, придружени с някакво мъгляво послание за прогресивност, с които Черепа явно целеше да се изфука, че „още е в играта“, та да не вземе някой да си помисли, че другите олигарси около Радев и Копринков са го изгонили от софрата.
Как се стигна от „Нашата България“ до „Моят избор“ и от „Моят избор“ до „Прогресивна България“, историята мълчи. Но видимо става дума за обърканост, неяснота, спорове и най-вече – за пълна липса на идея „какво да се прави“.
Което само доказва едно старо подозрение, че и Радев, и ППДБ, и въобще целия протест през декември е бил изненадан от оставката на кабинета Желязков. Явно никой не беше очаквал един протест против бюджета да прерасне толкова бързо в оставка на цялото правителство и то точно в този момент, точно преди празниците и точно преди критичния момент, когато се въвеждаше еврото в България.
Тогава се опитах да ви кажа простата истина, че Борисов и Пеевски, явно виждайки по-отрано накъде отиват нещата, всъщност изиграха протеста и Радев, като ги поставиха в много по-трудна ситуация и изобщо не се инатиха да стоят на власт, а бързо хвърлиха кърпата и пратиха „опозицията“ на избори през зимата, след въвеждане на еврото, в „гладните“ месеци на зимата и въобще във време от годината, когато никога досега след 1989 година не е правена предизборна кампания.
Радев и всички играчи на терена видимо се бяха подготвяли за друг тайминг и развой на събитията, което се доказа и от поведението на Илияна Йотова, която направи чудеса от храброст, за да протака всички процедури, та да се добутат изборите до по-удобна за Радев дата – някъде след Великден, по-далеч от трудните месеци януари и февруари и най-вече, за да се даде време на Копринков да сглоби нещо като проект, с който по спешност да се явят на изборите.
Забележете – дотук дори не говорим за идеология, за програми, ние сме все още на стъпката с обърканите умове на Радев и компания, които явно не знаят как да си кръстят партията, не могат да я облекат в идейно съдържание и се лутат как да се позиционират на терена. Това е всъщност един от най-важните моменти в историята – как от „Нашата България“ се стигна до „Прогресивна България“ и защо.
Кой реши да се придаде либерален привкус на проекта, чиито лидер до преди това бе обрисуван като русофил-консерватор, едва ли не български Орбан (нещо, което след загубата на последния в Унгария пък приближените до Радев говорители яростно отричаха).
Логично е да се повдигне въпросът – бяха ли пратени „външни консултанти“ на Радев и Копринков и въобще цялото нещо толкова много изглежда на „обяздено“ в последния момент от структури на Сорос, че няма накъде. Бързането е било такова голямо, че дори на официалната Фейсбук страница на „проекта“ известно време след анонсирането му стоеше като имейл за контакти адрес с домейна moiatizbor.bg – сякаш от толкова бързане дори уеб адрес на новото име не бяха регистрирали навреме.
Изненадата на голяма част от чакащите от години фенове на Радев „да слезе“, логично беше голяма. По дяволите, какво общо има Радев с каквото и да е прогресивно? Нали беше БГ Орбан, нали беше „човекът на Тръмп“ у нас, нали беше русофил, нали „тук не е Москва“, какво се случи изведнъж?!? Та това дори беше името на Фейсбук страницата на някакво ЛГБТ движение, борещо се за повече прайдове и легализация на гей браковете. Шокът стана още по-голям, когато някои по-наблюдателни потребители в интернет забелязаха, че логото на проекта било „заимствано“ (абе направо откраднато) от това на някаква британска правителствена програма – RISE: East of England.
Не, пичове, нещо още по-лошо е! Логото на „Прогресивна България“ струва 9 евро и може да бъде купено от всеки един от вас в най-големия портал за стокови и векторни изображения, който се ползва от хиляди дизайнери, художници и фотографи в целия свят. Ако не вярвате, може да проверите лично от този линк.
Ако не сте запознати с материята, има няколко големи световни сайта, от които всеки професионален дизайнер или художник по целия свят може да си купи изображение, снимка или илюстрация (примерно лого), при това с уредени авторски права. В замяна получава файл в огромна разделителна способност, подходящ за печат дори на билборд, или направо векторно изображение, в което има запазени всички слоеве и възможности за редактиране.
Понеже явно са бързали, дизайнерите на Радев са направили именно второто – търсили са готов модел на лого, който да купят във векторен формат, за да получат работен файл с възможност за лесно редактиране, например да му сменят цветовете, както са и направили – „боядисали“ са стрелката в него зелена, а фона около стрелката са направили бял.
Забавен детайл в случая е, че Радев всъщност не си е откраднал символа от гореспоменатата британска правителствена програма, а по-скоро английските дизайнери, изпълнили „обществената поръчка“ за брандинг на въпросното нещо, са купили същото векторно изображение за 9 евро.
Тук по-скоро британските поданици е добре да се молят да не са били ощетени, че като нищо рекламната агенция, обслужваща британското правителство, може да е фактурирала тази „творческа дейност“ с 5-6-цифрена сума в паундове. Но нека не политизираме казуса, създавайки впечатлението, че и у светите наши евроатлантически партньори е възможно да има корупционни практики, подобни на нашите, че съвсем ще се обърка „моралния компас“, който се използва всеки ден срещу Борисов и Пеевски.
В казуса с брандинга на „Прогресивна България“ обаче има един елемент, при който Радев е играл „на сигурно“ – зеления цвят. Феновете на „Възраждане“ погрешно смятат, че Радев им е гепил партийните окраски. Нищо подобно, нещата са много по-прости – всичко е трябвало да се случи при толкова кратки срокове, че наетия креативен екип е „играл на сигурно“ и е заложил на цвета, с който Радев и другите военни там около него са си свикнали най-добре, за да мине одобрението на визуалния проект по-бързо и безпроблемно – зеленото от зеления чорап.
Сам по себе си избора на този цвят трябва да ви говори много за психологията, която властва зад кулисите на този политически проект.
Имам един познат, бивш военен, който минава за олигарх. Да не казвам, че си е баш олигарх и то от най-големите. Има сума ти бизнеси, но никога и при никакви обстоятелства обслужващите го рекламни агенции не му предлагат лога, визии и въобще всякакви дизайни, съдържащи в себе си зеления цвят. Просто при него това е стопроцентовата гаранция, че видяното няма да му се хареса и ще го отхвърли. Затова почти всичките му бизнеси са „сини“ – като морето и небето. Но не и зелени като зеления чорап. А виж, Радев явно няма такъв проблем, пък и явно е трудно да извадиш зеления чорап от някого, ако той самия не пожелае това.
Всъщност единственото хубаво нещо на радевия проект е програмата му. Хубава е, защото е дясна и технологична, а аз съм десен и технологичен човек и на мен ми харесва.
Да е жив и здрав Иван Василев, че повече от месец му е писал абстрактни концепции за изкуствен интелект, от които самия Радев не разбира нищо, както и останалите 99,99% от населението на тази страна. За жалост, Василев ще е поредния случай в политиката на употребен и захвърлен от системата наивник, който е вкусил от наркотика на властта и съпътстващата я суета, а сега не иска да се откаже от новия си опиат. Но това е тема за друг разговор.
А дали ми допада на мен дадена дясна програма няма такова значение, колкото абсурдния факт, че тази програма се представя под шапката на „прогресивен“ ляв проект с нотки на национализъм, патриотизъм и зле прикрита русофилия с надвиснала над нея сянка на Путин и кули на Кремъл. Да видиш бившия съветник на прокремълския президент Първанов и негово протеже, което Гоце даже бе инсталирал по едно време за председател на партията си АБВ – Константин Проданов, да представя дясна управленска програма, е меко казано перверзия.
Преди около седмица слушах интервю на Валентин Кардамски в един подксат. В него Кардамски направи брутален разрез на проекта „Прогресивна България“, погледнат през погледа на автентичния ляв човек у нас. И понеже съм от онези десни, които се стараят да изслушват и да водят спокойна дискусия с левите, то имам няколко видни леви коментатори и анализатори, които задължително следя.
Длъжен съм да ви кажа, че Кардамски е един от тях, защото, според мен, това е един от най-силните леви интелектуалци у нас на възраст под 60 години. Той беше до такава степен разочарован от лъжливите очаквания, които Румен Радев му бе създал, че дори се извини на публиката, че открито е подкрепял и пропагандирал бъдещите политически планове на бившия президент. Впечатляващо наистина, а това десен човек да се впечатли от ляв, не се случва всеки ден.
Ще помоля Веселина Томова да постави линк към видеото с това интервю на Кардамски под текста и съветвам всеки, възприемащ себе си си за човек с леви убеждения, да го изслуша и да си направи съответните изводи сам.
А аз ще кажа само едно: Вальо, каква идеология търсиш в политически проект със символ за 9 евро?
БСП има идеология: 100-годишна партия с може би най-добрия политически брандинг в историята на Прехода – розата на БСП е най-доброто политическо лого изобщо у нас в момента, въплъщаващо в себе си цялата кауза, борба и идея на социализма у нас. То е едновременно и национален символ, и символ усърдния труд на полето, и символ на красотата и емоцията, преплетени с носталгичния патриотизъм, които струят от най-известната песен-химн на БСП – „Една българска роза“. СДС също имаше идеология. Неговото „синьо лъвче“ представляваше едновременно националния символ на смелостта и борбата, устрема към промени и реформи и знакът „V“ на победата.
Маслиновите клонки на ДПС са едно от най-добрите интелектуални достижения на Ахмед Доган от трезвия му период, както и на всички основатели на тази партия, бореща се за равнопоставеност, разбирателство и възприела дипломацията и нормалния разговор с всички като основно свое верую. Слънцето на НДСВ на Царя също имаше в себе си идеология – изгрева на новия ден, символизиращ надежда и облекчение, когато приватизацията на Костов вече ще е приключила, а България ще е по-богата и успешна кат част от ЕС, НАТО и целия западен свят. Дори звездичките на клиентелистката партия ГЕРБ имат някаква идеология в себе си – България като неделима част от Европейския съюз и функционираща като пълноценен член на съюза, което в случая на ГЕРБ пасваше идеално с разбирането, че предстои от Европа да дойдат големи пари, а те трябва да бъдат усвоени „както трябва“ и „по европейски“, но от „нашите хора“.
По дяволите, даже в „Продължаваме промяната“ има някаква идея в тази отворена врата в буквата „П“, която уж трябва да ни отведе към по-добрия слънчев ден – просто си личи от далече мъката на Диана Дамянова да имплантира някаква що-годе добра идея в обърканата глава на Кирил Петков, която той в последствие е опропастил (Кики иначе е не лош експерт по продуктов маркетинг по принцип, но от политически такъв явно нищо не вдява).
Но каква идеология, по дяволите, търсите в обърната по диагонал нагоре стрелкичка, като ония знаци по летищата, указващи накъде е гейта за излитане? Или по-лошото – като онези табели в моловете, които показват в коя посока са асансьорите и тоалетните.
И то символ, вече използван веднъж в кампанията на проваления столичен кмет Васил Терзиев. Понякога си мисля, че Копринков просто е дръпнал хората, работили за ПП и Терзиев, метнал им е една пачка и е казал: „искам зелено лого до утре, да показва устрем към промяна“. А те са отворили най-известния сайт за платени лога и каритнки където са написали „change arrow“ в търсачката и са свалили първия резултат. Оп… те май точно това са направили: https://www.istockphoto.com/search/2/image-film?family=creative&phrase=change%20arrow
Та, толкова за „Поргресивна България“. Това дори вече не е „преоблеченото БСП“, както удачно го кръсти веднъж Калина Андролова. Това е тъмночервения мухъл на БКП и ДС, маскиран като ПП. Кух клиентелен проект без никаква идеология, направен набързо от объркани хора, събрани в хотелска стая с джакузи, които Пеевски и Борисов са ги изненадали в последния момент и сега им се е наложило в 6 без 10 да напъват цялата олигархия да се строи отново по спешност с пачки в ръце пред чекмеджето в село Труд, за да се плати кампанията на нещо, което иначе струва 9 евро.
Моля, някой спешно да се обади на Алек Попов, за да напише книга, и на Митовски, за да я заснеме – дългоочакваното продължение на филма „Мисия Лондон“, където Орлин Горанов ще играе Радев, а Ернестина Шинова – Десислава.
Филип Антонов
…..
Интервю с Валентин Кардамски:
в опозиция на глупостта
