Нямам време за сериозни неща, тъй като гледам сериозно на живота, но пък имам много време за глупости, поради същата причина.
И затова сега ще ви кажа следното: проблемът е, че ние сме плод на кръвосмешение.
Кръвосмешение между здравия разум и пълния абсурд, между храбрите революционери и защитените престъпници, между Крали Марко и ген. Атанас Атанасов, между Барселона и Банкя, между цивилизацията и Кресненското дефиле, между евтиния силикон и дивия чесън, между продажна интелигенция и дебилния масовик.
Ние сме субпродукт, който се пъне да се продава на витрините в „Харолдс“, докато реално все още е незаконен дори в ЦУМ.
Ние сме кръвосмешение от помията, с която Бойко е хранел прасетата като дете, и гурме пиците на Киро. Ние сме лайнян кристал, така да се каже…
Ние сме кръвосмешение между българина на Хайтов и Ким Кардашиян. Ние сме нещо като нищо друго на света, би възкликнал Сароян.
Ние сме московци от Айова. Ние сме вирус, хванал друг вирус.
Няма как да дадем ДНК и детето да не се окаже наше. Просто няма как. Ние сме кръвосмешение. На ужаса със смеха, на кошмара със слънцето на July morning.
Ние сме кайт сърфисти в чекмедже, тигри от Бистрица, разградски демократи, млекари с BMW. Ние сме ад и рай, както би казал Слави Трифонов. Или пък Пепи Еврото.
Затова ние никога няма да умрем. Защото сме като онова кисело мляко, дето издържа по 17 години на слънце. И тогава става най-вкусно. Защото ние сме безсмъртни. Сладури. Като всеки един плод на кръвосмешение. Обречен завинаги да блести омазан в собствената кал.
Васил Петев
в опозиция на глупостта
